Артър Порджис - Една промяна към по-добро

В сравнение с други престъпници, в изнудвача има нещо особено обезсърчаващо. За разлика от един крадец, мошеник или сексманиак, той е точно толкова опасен зад решетките, колкото и на свобода. Изнудвачът продава нещо дузина пъти, но продължава да запазва едно очевидно право на собственост над него. Ако жертвата купува негатив, тя може да е сигурна, че са направени копия, така че трансакцията изобщо не урежда въпроса. А когато информацията се разгласи, ситуацията е още по-незадоволителна, тъй като един търговски артикул може да премине през сто души, без изобщо изнудвачът да престане да го притежава. Той продължава да е при него, отново за продан — и така доживот.

Доживот — само че в тази дума лежи уязвимостта на престъпника. Мъртвите не говорят. Не лично, но никой изнудвач не струва пет пари, ако залага пряко собствения си живот. Винаги съществува някакво писмо, оставено в сигурен сейф или у приятел и маркирано с: „Да се отвори в случай, че умра“. Така за жертвата става съвсем ясно, че с убиването на своя мъчител не печели нищо. В най-лошия случай — излагане; в най-добрия — сделка с нов изнудвач.

Джин Синклер беше изнудвач и то от най-добрите. Той плащаше добре за тайни и после включваше пресата. Пазаруваше от хора, които бяха твърде боязливи или неопитни, за да използват сами знанието: прислужнички, готвачи, фризьорки и подобни на тях. Избираше много предпазливо своите жертви. Най-важното от всичко бе те да имат пари. Един богат мъж или богата дама с положение в обществото, което да защитава, бяха винаги добре дошли. Още по-добре беше, ако имаха деца, които да предпазват от някоя ужасна истина. Понякога, но не често, би могло да се намери дори дете, склонно да бъде изнудвано, за да защити своите родители, особено ако те са стари и болни и мислят един четирисетгодишен мъж за тяхно бебе.

Синклер не беше просто обикновен изнудвач, т.е., груба малодушна личност, способна само на това най-долно престъпление. Той беше интелигентен, остроумен, представителен, начетен и дори симпатичен за онези, които не бяха проникнали твърде дълбоко в същността му. Фактически той изобщо нямаше душа, нито здрави нерви. Даваше щедри бакшиши и субсидираше млади блондинки, които обичаха открити автомобили, кожи и играта на комар в Лас Вегас. Това беше добре дошло за Джин Синклер. И противно на всички проповеди, написани някога, спеше по десет часа всяка нощ, без да сънува кошмари.

В този момент той уреждаше вземане от един от своите най-добри източници. Младата жена, която седеше срещу него във всекидневната на голямата къща, имаше измъчен вид. Той винаги се беше възхищавал от големите й сини очи. Останалата част от нея също не е лоша, размишляваше не за първи път Синклер. Тя имаше тънка фигура, но закръглена на най-добрите места; дълги крака, които не изглеждаха разкривени, каквито са често при блондинките, и изчистен елегантен общ вид, който идваше от поколения с много пари.

— Последният път обеща, че няма да ме безпокоиш цял месец — каза тя с горчивина в гласа.

— Точно такова ми беше намерението — увери я той, като показа белите си зъби в убийствена усмивка. — Но рулетката просто не е моята игра, макар винаги да се поддавам на нейното изкушение.

— Значи аз трябва да финансирам твоята игра на комар?

— Боя се, че е така. Точно в момента ти си единстеният ми клиент с достатъчно пари в брой.

— Ти си доста заблуден. Не са ми останали никакви пари. Може би следващия месец…

— Нека не губим време. Баща ти е най-добрият неврохирург в страната. Ами онази операция на принц Фуд трябва да му е докарала най-малко пет хиляди долара чиста печалба, а може би и отгоре.

— Не мога да му искам нито стотинка повече. Просто не мога.

— Да отида при твоя годеник ли предпочиташ? Сигурно ще му хареса да узнае, че неговата бъдеща съпруга има незаконно дете на петнайсет години. Това дори повече ще заинтересува неговите родители. Аз разбирам, че те мислят за Кабот и Лоджис като за старт нагоре.

Сините очи блеснаха.

— Ако Джордж научи за теб, ще те пребие до смърт.

— О, той може да направи това достатъчно лесно. Първокласен спортист е — каза замислено Синклер. — Не че аз съм слабак, но той без съмнение е в отлична форма, докато аз водя разгулен живот. Блондинките и комарджийството не са точно начина за правене на мускули. Но скъпият Джордж изобщо не е толкова глупав, нали? Ти знаеш моите основни правила. Причиниш ли ми неприятност, таксата пропорционално се увеличава.