Артър Порджис - Една промяна към по-добро

— Има други начини да се накара един човек да мълчи и без да бъде убит — отбеляза хирургът.

— Како искате да кажете? Езика ли ще ми отрежете? Знаете, че мога и да пиша!

— Така и предполагах. Дори напълно парализиран вие бихте могъл да измислите някакъв код с клепачите или нещо подобно. Виждате ли, аз доста мислих за вас.

Синклер почувства, че космите на врата му настръхват, а по гърба му внезапно полазват студени тръпки.

— Искате да кажете, че сте обмисляли умишлено да ме парализирате?! Това би било нечовешко!

Още докато казваше това и преди тихия ироничен смях на доктора, той осъзна безполезността на забележката.

— Едно безмилостно животно като вас — рече хирургът, — никога не разбира, че някой ден на някое място ще срещне някое още по-безмилостно животно и… още по-изобретателно. А колкото до нечовешката ми постъпка, нека ви кажа нещо, Синклер. Тази сутрин трябваше да ослепя едно четиригодишно момиче. То имаше глиома, вид мозъчен тумор, и ако беше изваден, то щеше да умре. Трябваше да се избира между нейния очен нерв и нейния живот. Знаете ли какво каза бедното дете, когато се събуди от упойката? Тя извика: „Мамо! Мамо! Не мога да се събудя!“ Тя дори не знаеше какво е слепота. Е, какво мислите че означава вашия живот в сравнение с нейния? Дяволски малко, повярвайте ми. Дяволски малко!

— За какво говорите? Ослепяването ми няма да реши нищо, стари глупако!

— Пропуснахте същественото. Кой е казал нещо за ослепяването ви? Аз просто коментирах относителната цена на живота. Без значение какво казват хората, тя не е абсолютна. Не, нямам намерение да увреждам зрението ви. Един изнудвач живее от своята памет.

— Татко! — възкликна Лиза прибледняла като платно. — Не можеш да направиш това!

— О, разбира се, че мога, трябва и ще го направя. Защо не? Така ще стане почтен човек!

Силно разтревожен, Синклер се опита да стигне до вратата, но белезниците го препънаха и той се строполи с трясък на пода. Остана да лежи полузашеметен, а старият доктор, движейки се като пантера, се приближи със спринцовка в ръка. Преди изнудвачът да успее да окаже съпротива, иглата безмилостно потъна в ръката му.

— Сега се отпусни — каза му той с ироничен тон. — Няма да усетиш нищо. Но когато дойдеш в съзнание, паметта ти ще е изчезнала.

— Не! Недейте! — замоли се Синклер. — Ще се махна! Никога повече няма да ви безпокоя!

— Разбира се, вашата дума е достатъчно добра за мен — беше спокойният безжалостен отговор.

— Ще се разбере какво сте направил! Ще влезете в затвора.

— Няма такава вероятност. Като направи грижливо изследване, един добър специалист може да открие мозъчно увреждане, но то изобщо няма да доведе следите до мен. Ще ви държа тук, в моята хирургия, докато малката рана зарасне. Една дълга игла, която да премине през ъгъла на вашата очна орбита, ще свърши работа. А ако се плъзне малко настрана, ще получите още някои незначителни увреждания — например да влачите крак, няколко тикове или лека мускулна атрофия, но това няма да бъде злонамереност, а просто нещастен случай.

— Писмото — изпъшка Синклер, борейки се да остане в съзнание.

— Ах да, писмото, което дава указания за местонахождението на вашите секретни папки. Питам се, къде ли може да са те? В малък офис на някоя тиха търговска уличка в съседство. Или може би в някоя голяма отрупана с работа сграда, където никой няма да се бърка. Няма никакво значение, защото вие ще ми кажете къде са.

— Слушайте, нека направим сделка. Аз ще ви заведа при папките. Ще можете да унищожите сертификата за раждане, всичките документи.

— Съжалявам — каза докторът. — Не и когато вашите истински папки са в главата ви.

— Рано или късно моят приятел ще отвори това писмо. Не можете да спечелите срещу мен.

— Бъркате. Възнамерявам да ви инжектирам достатъчно скопаломин, за да накарам да проговори дори сфинкс. Попаднали сте на човек, от когото не можете да скриете никакъв тайна, Синклер. Серум на истината и малко хипноза ще свършат добра работа. Сладки сънища! Той заспа, Лиза!

— Татко — каза Лиза разтреперана, — наистина ли възнамеряваш да го оперираш?

— Не можеш да победиш един изнудвач само със заплаха. Помниш ли Майк Гарити, за когото говорят, че е най-умният жив крадец?

— Да. С онова хубаво момиченце Джани, нали?

— Точно така. Когато спасих живота на детето му, спечелих един приятел. След като Синклер проговори, а той ще го стори, мога да разчитам на Гарити,че ще се добере до тези папки и ще ги унищожи. И по-скоро ще умре, отколкото да каже на някого за това.