Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Това каза тя. Но истината, която малко по малко научих през следващите дни, бе съвършено друга. Защото, оказа се, наддаването изобщо не било между доктор Рак и Нобу, а се бе превърнало в състезание между доктора и барона. Не мога да си представя как ли се е чувствала Мамеха, но съм сигурна, че затова известно време беше студена към мен и не ми разказа какво всъщност се е случило.

Не твърдя, че Нобу бе съвършено изключен от играта. Той наистина бе наддавал доста агресивно, но само през първите няколко дни, докато сумата не надхвърли осем хиляди йени. И се беше отказал, може би не защото мизата се бе качила прекалено. Мамеха знаеше от самото начало, че стига да иска, Нобу ще вземе връх над всеки. Но това, което тя не бе предвидила, бе, че Нобу нямаше почти никакъв интерес към моето мидзуаге. Само определен тип мъже пилеят времето и парите си в преследване на подобна цел и той, оказа се, не беше от тях. Няколко месеца преди това, както може би си спомняте, Мамеха бе намекнала, че никой мъж не би изградил отношения с петнайсетгодишна чиракуваща гейша, освен ако не се интересува от нейното мидзуаге. Беше по време на същия онзи разговор, когато тя ми каза: „Можеш да се обзаложиш, че не разговорът с теб го привлича.“ Сигурно беше права за разговора, не знам, но с каквото и да привличах Нобу, то не беше въпросното мидзуаге.

Що се отнася до доктор Рак, той навярно би избрал по-скоро класическо самоубийство, отколкото да позволи на някой като Нобу да му отнеме някое мидзуаге. Вярно, че след първите няколко дни вече не се конкурираше с Нобу, но не го знаеше и съдържателката на „Ичирики“ бе решила да не го уведомява — искала цената да се вдигне колкото се може повече. Затова, когато му се обаждала по телефона, му казвала нещо от рода на: „О, докторе, току-що говорих с Осака и предложението беше пет хиляди йени.“ Може и да е говорила с Осака, със сестра си, да речем, защото съдържателката никак не обичаше да лъже откровено. Но като чувал да се споменава Осака в комбинация с предложение, доктор Рак, естествено, си мислел, че предложението е от Нобу, макар то да е било от барона.

Колкото до барона, той е знаел прекрасно, че съперникът му е докторът, но му е било все едно. Искал това мидзуаге за себе си и се цупел като момченце при мисълта, че е възможно да не го спечели. По-късно една гейша ми каза за разговор, който имала с него по онова време. „Чуваш ли какви работи стават?“ — попитал я той. — „Опитвам се да уреда мидзуаге, но един досаден доктор постоянно ми се изпречва на пътя. Само един мъж може да открие неизследвана територия и аз искам да съм този мъж! Но какво да правя? Този глупав доктор, изглежда, не разбира, че цифрите, които хвърля, са истински пари!“

Мизата обаче растяла ли, растяла и баронът започнал да подхвърля, че се кани да се откаже. Но сумата вече била близо до нов рекорд, когато съдържателката на „Ичирики“ си наумила да я вдигне още, като заблуди и него, както била заблудила доктора. Тя му казала по телефона, че „другият господин“ е направил предложение за много голяма сума и добавила: „Така или иначе, доста хора вярват, че е човек, който няма да вдигне повече.“ Сигурна съм, че имаше хора, които вярваха на такива неща за доктора, но самата съдържателка не беше сред тях. Тя знаела, че щом баронът направи последното си наддаване, докторът ще вдигне още по-високо, каквато и да е сумата.

В крайна сметка доктор Рак се съгласил да плати за моето мидзуаге единайсет хиляди и петстотин йени. Това бе най-високата сума, плащана дотогава в Гион за мидзуаге, а може би и в който и да било квартал на гейши в Япония. Имайте предвид, че по онова време един час гейша струваше около четири йени, а разкошно и скъпо кимоно можеше да се продаде навярно за хиляда и петстотин йени. Тъй че може и да не изглежда много, но е далеч повече от, да речем, едногодишната заплата на работник.

Трябва да призная, че не разбирам особено от пари. Повечето гейши се гордеят с това, че никога не носят пари в брой, макар да пазаруват навред, където ходят. Дори сега в Ню Йорк аз живея по същия начин. Пазарувам в магазини, където ме познават по физиономия и където продавачите са достатъчно любезни да си записват какво съм купила. А когато в края на месеца пристигне сметката, имам очарователна помощница, която я урежда. Така че не мога със сигурност да ви кажа колко харча или колко по-скъпо е шише парфюм от едно списание. В този смисъл съм навярно една от най-неподходящите хора на света, когато опре до обяснение, свързано с пари. Искам обаче да ви предам нещо, което мой добър приятел ми каза, а той със сигурност знае какво говори, защото през шейсетте години беше заместник-министър на финансите. Стойността на парите в брой, каза ми той, е по-малка, отколкото е била предишната година, и затова през 1929-а мидзуагето на Мамеха е струвало по-скъпо от моето през 1935-а, макар за моето да платиха единайсет хиляди и петстотин йени, а за нейното — седем-осем хиляди.