Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Поклоних се на младия лекар, който също ми се поклони в отговор и се обърна към Майка.

— Госпожо, къде ще…

Тя му каза, че тази стая е съвсем подходяща. По начина, по който затвори вратата, разбрах, че ще се случи нещо неприятно. Тя започна да ми развързва обито, а после го сгъна на масата. Сетне ми смъкна кимоното и го закачи на стойка в ъгъла. Стоях неподвижно в жълтото си долно кимоно, но след миг Майка започна да развързва и неговия пояс. Не можах да се сдържа да не я спра с ръце, но и тя като барона преди време ги отблъсна. После дръпна и ми свали кошимакито — пак досущ като в Хаконе. Всичко това никак не ми харесваше, но вместо да разтвори дрехата ми, както направи баронът, тя я уви около мен и каза да легна на рогозките.

Докторът коленичи и след като се извини, нави нагоре кимоното и разголи бедрата ми. Мамеха ми беше казала някои неща за мидзуагето, но по всичко личеше, че ми предстоеше да науча повече. Дали наддаването беше приключило и този млад лекар бе победителят? Какво ли бе станало с Нобу и доктор Рак? Дори ми мина през ума, че Майка нарочно саботира плановете на Мамеха. Младият лекар разтвори краката ми и бръкна между тях с ръка, която, забелязах, беше гладка и деликатна като на председателя. Почувствах се толкова унизена и разголена, че трябваше да си закрия лицето. Исках да сключа крака, но се боях, че всичко, което би затруднило задачата му, само щеше да удължи мъките ми. Затова лежах, стиснала силно очи, и се стараех да не дишам. Чувствах се навярно като малкия Таку, когато веднъж глътна игла и Леля държеше челюстите му отворени, а Майка бръкна с пръсти в гърлото му. По едно време ми се стори, че и двете ръце на доктора са между краката ми, но той най-сетне ги извади и оправи дрехата ми. Когато отворих очи, той се бършеше в кърпа.

— Момичето е девствено — каза.

— О, това е добра новина! — отвърна Майка. — А ще има ли много кръв?

— Не би трябвало изобщо да има кръв. Аз я прегледах само визуално.

— Не, искам да кажа по време на мидзуагето.

— Не мога да кажа. Както обикновено може би.

Когато лекарят си отиде, Майка ми помогна да се облека и ми нареди да седна на масата. После без всякакво предупреждение сграбчи мекото на ухото ми и го дръпна толкова силно, че извиках. Но тя не ме пусна, а доближила глава до моята, заговори:

— Ти си много скъпа стока, момиченце. Аз те подцених. Щастлива съм, че нищо не се е случило. Но можеш да си сигурна, че занапред ще те държа под око много по-строго. Всеки мъж ще трябва да заплати твърде скъпо за това, което иска от теб. Слушаш ли какво говоря?

— Да, госпожо. — Щях, естествено, да отговоря положително на всичко, като се има предвид колко силно ме стискаше.

— Ако дадеш някому безплатно онова, за което той трябва да плати, ще означава, че мамиш тази окия. Дължиш пари и аз ще си ги прибера от теб. Това не са празни приказки! — И Майка произведе със свободната си ръка ужасен, наподобяващ шляпване шум — потърка пръсти о дланта си. — Мъжете ще плащат за това — продължи тя. — Но те ще плащат също така и само за да поразговарят с теб. Ако те хвана да се измъкваш скришом на среща с мъж, дори за да размениш няколко думи… — И завърши мисълта си, като преди да пусне ухото ми, го дръпна още веднъж.

Трябваше да положа огромни усилия, докато си поема дъх. Когато най-сетне бях в състояние да говоря, казах:

— Майко… Не съм направила нищо, с което да ви разгневя.

— Все още не, не си. Ако си благоразумно момиче, никога няма да направиш такова нещо.

Опитах се да се извиня и да си тръгна, но тя каза да остана. Тръсна лулата си, макар да беше празна, и след като я напълни и запали, заяви:

— Взех решение. Положението ти тук, в тази окия, ще се промени.

Разтревожих се и понечих да кажа нещо, но тя ме възпря.

— Двете с теб ще изпълним церемония следващата седмица. След която ще си моя дъщеря, все едно, че съм те родила. Реших да те осиновя. Един ден тази окия ще е твоя.

Не можех да измисля какво да отговоря и не си спомням повечето от случилото се по-късно.

Майка продължи да говори и да ми обяснява, че като дъщеря скоро ще се преместя в по-голямата стая на Хацумомо и Пити, а те двете ще отидат в моята. Слушах само с част от съзнанието си, докато лека полека не започнах да си давам сметка, че като нейна дъщеря повече нямаше да е нужно да се боря с тиранията на Хацумомо. Такъв бе поначало планът на Мамеха, но аз никога не бях вярвала, че той ще се осъществи някога. Майка продължи да ме наставлява. Погледнах увисналата устна и жълтите й очи. Може да беше отвратителна жена, но като дъщеря на тази отвратителна жена аз щях да съм на една полица по-високо и Хацумомо нямаше да може да ме достигне.