Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Бездомната змиорка маркира, предполагам, своята територия и докторът се отпусна тежко върху ми, мокър от пот. Никак не ми беше приятна близостта му, затова се престорих, че ми е трудно да дишам с надежда, че ще се отмести. Той дълго не помръдна, а после изведнъж се изправи на колене и отново стана много делови. Не го наблюдавах, но не можах да се сдържа да не погледна с ъгълчето на окото си и да видя как се избърса с една от кърпите под мен. Завърза пояса на кимоното си, сложи си очилата, без да забележи, че на едното стъкло има петънце кръв, и започна да бърше между краката ми с кърпи, тампони и други такива, сякаш бяхме в някой от кабинетите на болницата. Най-лошото бе вече минало и трябва да призная, че макар да лежах ужасно разголена с разтворени крака, бях почти очарована от начина, по който той отвори дървената си кутия и извади ножиците. Отряза парче от окървавената хавлиена кърпа под мен и заедно с една топка памук го натъпка в шишенцето с неправилно изписаното ми име на етикета. После се поклони официално и каза:

— Много ти благодаря.

Не можех да се поклоня в отговор, тъй като лежах по гръб, но това не беше от значение, защото докторът мигом стана и отново изчезна в банята.

Не си бях дала сметка, но през цялото време съм дишала учестено от нерви. Но след като всичко приключи и вече можех да си поема дъх, въпреки че може би изглеждах като по време на операция, изпитах такова облекчение, че се усмихнах. Нещо в цялото това преживяване ми се стори невероятно смешно, колкото повече мислех за него, толкова по-смешно ми изглеждаше и след миг вече се смеех. Не биваше да вдигам шум, защото докторът беше в съседната стая. Но при мисълта, че случилото се е променило цялото ми бъдеще… Представих си как в разгара на наддаването съдържателката на „Ичирики“ е звъняла на Нобу и на барона, представих си всички похарчени пари и всички главоболия. Колко ли странно е било с Нобу, когото бях вече започнала да смятам за приятел. Не исках и да се замислям какво ли ще да е било с барона.

Докато докторът бе все още в банята, почуках на вратата на господин Бекку. Една прислужница се втурна да смени чаршафите, а господин Бекку дойде да ми помогне да се преоблека в нощно кимоно. По-късно, след като докторът заспа, отново станах и се изкъпах, без да вдигам шум. Мамеха ми беше казала да стоя цяла нощ будна, за да съм готова, ако докторът се събуди и пожелае нещо. Но въпреки че се борих със съня, заспах. На сутринта обаче успях да се събудя навреме, за да се оправя, преди докторът да ме види.

След закуска изпратих доктор Рак до изхода на странноприемницата и му помогнах да си обуе обувките. Преди да си тръгне, той ми благодари за нощта и ми подаде едно пакетче. Чудех се дали е бижу като онова, което ми подари Нобу, или няколко парченца от окървавената хавлиена кърпа! Но когато събрах кураж и го отворих, вътре се оказаха китайски билки. Не знаех за какво са и попитах господин Бекку. Той ми каза да си варя веднъж дневно чай от тях, за да избегна евентуална бременност.

— Използвай ги разумно, защото са много скъпи. Но не и прекалено разумно, защото са по-евтини от един аборт.

Странно е и доста сложно за обяснение, но след моето мидзуаге светът изглеждаше съвършено различен. Пити, която все още не бе минала през това, вече ми се струваше неопитно дете, макар да беше по-голяма от мен. Майка и Леля, както Хацумомо и Мамеха, го бяха преживели, разбира се, и аз може би повече от тях съзнавах това странно общо нещо помежду ни. След мидзуагето прическата на чиракуващата гейша се променя и тя вече носи червена, а не шарена копринена лента в основата на наподобяващия възглавничка за игли кок. Известно време така силно ме занимаваше мисълта коя чиракуваща е с червена и коя с шарена лента, че не забелязвах почти нищо друго на улицата или в коридора на малкото училище. Изпитвах нов респект към момичетата, минали през своето мидзуаге, и ги чувствах много по-близки от останалите.

Мисля, че всички чиракуващи гейши се чувстват като мен променени след своето мидзуаге. Но аз не просто виждах света друг. Промени се и моят всекидневен живот заради новото отношение на Майка към мен. Мисля, че вече сте наясно, че тя беше от онези хора, които забелязват нещата само ако на тях е закачен етикет с цената. Когато вървеше по улицата, умът й, предполагам, работеше като сметало: „Ооо, това е малката Юкийо, чиято глупост миналата година струва на по-голямата й сестра почти сто йени! Ето я и Ичимицу, която би трябвало да е много доволна от сумите, които нейният данна плаща.“ Ако, да речем, се разхождаше покрай Ширакава в приятен пролетен ден, когато виждате как самата красота струи във водата от ластарите на вишневите дървета, тя най-вероятно едва ли щеше да забележи всичко това, освен ако… не знам… прави сметка да спечели пари, като продаде дърветата или нещо подобно.