Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Много се извинявам за безпокойството, но не излязохте ли току-що от приема на компанията „Ивамура“?

— Да, много е приятно. Трябва да има двайсет и пет гейши и почти петдесет мъже…

— А… председателят Ивамура и Нобу сан присъстват ли?

— Нобу не. Прибрал се е май болен вкъщи още сутринта. Ще съжалява, че е пропуснал тази вечер. Но председателят е там. Защо питаш?

Измърморих нещо, дори не помня какво, и тя си тръгна.

Дотогава, кой знае защо, си бях въобразявала, че председателят цени компанията ми точно толкова, колкото и Нобу. Но ето че се налагаше да се запитам дали всичко това не е било илюзия и дали Нобу не е единственият, който се интересува от мен.

Мамеха може и да беше вече спечелила облога с Майка, но все още имаше финансов интерес от моето бъдеще. Затова през следващите няколко години положи усилия да ме направи известна сред най-добрите си клиенти, както и сред другите гейши в Гион. По онова време все още излизахме от Депресията и официалните банкети не бяха толкова чести, колкото би й се искало, затова пък тя ме водеше на много неофициални събирания, и то не само партита в чайни, а и излети, туристически обиколки, представления на Кабуки и тъй нататък. През горещото лято, когато всички някак се отпускаха, тези случайни и непретенциозни събирания бяха често много приятни дори за нас, за които да забавляваме присъстващите беше работа. Понякога например група мъже решаваха да се повозят на лодка по река Камогава и отпуснали крака във водата, да пият саке. Бях твърде млада, за да участвам в гуляя, и обикновено ми възлагаха да стържа лед и да пълня фунийки, но въпреки това беше приятна промяна.

Понякога бизнесмени или аристократи си устройваха пиршества с гейши. И до много късно, често до след полунощ, танцуваха, пееха и пиеха с тях. Помня как след една подобна вечер съпругата на домакина застана на вратата и на излизане подаде на всяка от нас плик с щедър бакшиш. На Мамеха даде два и я помоли да предаде единия на гейшата Томидзуру, „която си тръгнала по-рано с главоболие“, както се изрази жената. Всъщност като нас и тя знаеше, че Томидзуру е любовница на мъжа й и че е с него в друга част на къщата, за да му прави компания през нощта.

На много от бляскавите партита в Гион присъстваха известни художници, писатели и актьори от театър Кабуки; такива вечери се превръщаха във вълнуващи събития. Но трябва със съжаление да ви кажа, че обикновените събирания с гейши бяха далеч по-земни. Домакинът беше, да речем, началник-отдел в малка фирма, а почетният гост — някой от доставчиците й или служител от същата фирма, когото той току-що е повишил. От време на време някоя добронамерена гейша ме поучаваше, че освен да изглеждам очарователна, задължението ми като чиракуваща е да седя кротко и да слушам разговорите с надеждата някой ден самата аз да умея да разговарям така умно. Е, повечето разговори на тези партита изобщо не ми се струваха умни. Някой от присъстващите можеше да се обърне към гейшата до него и да каже: „Времето е наистина необикновено топло, не мислиш ли?“ И тя да отвърне, да речем: „О, да, много топло!“ После започваше да играе на надпиване с него или се опитваше да накара всички мъже да пеят и скоро онзи, който й е задал въпроса за времето, беше вече твърде пиян, за да си спомня, че не се е забавлявал чак толкова добре, колкото се е надявал. За мен това винаги е било ужасно губене на време. Ако един мъж е дошъл в Гион, за да поотдъхне, и накрая се окаже въвлечен в някоя детинска игра като тази на хартия-ножица-камък… по-добре според мен да си е останал вкъщи и да си поиграе със собствените си деца или внуци, които на всичко отгоре са може би по-умни от тъповатата гейша, до която е имал нещастието да седне.

Въпреки това от време на време имах привилегията да чуя неволно някоя наистина умна гейша, а Мамеха със сигурност беше такава. Научих много от нейните разговори. Ако някой мъж й кажеше например: „Времето е топло, не мислиш ли?“, тя имаше какви ли не готови отговори. Ако той бе стар и развратен, тя можеше да му каже: „Топло ли? Сигурно така ви се струва, защото сте заобиколен от толкова много красиви жени!“ А ако той беше арогантен млад бизнесмен, който не си знае мястото, тя можеше да му нанесе изненадващ удар с думите: „Седите в компанията на половин дузина от най-добрите гейши в Гион и единствената тема, която ви идва наум, е за времето.“ Веднъж когато случайно я наблюдавах, тя коленичи до много млад мъж на не повече от деветнайсет-двайсет години. Той сигурно не би и присъствал на парти с гейши, ако баща му не беше домакинът. Съвсем естествено младият мъж не знаеше какво да каже и как да се държи в присъствието на гейши и аз съм сигурна, че нервничеше вътрешно, но се обърна смело към Мамеха и каза: „Топло, нали?“ Тя понижи глас и му отвърна следното: