Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Майка ми каза, че след по-малко от месец има вероятност да имам данна.

— Да, знам. И той ще е Нобу Тошикадзу.

Вече се бях така концентрирала върху усилието да не заплача, че не можех да кажа нито дума повече.

— Нобу е добър човек — продължи Мамеха. — И е много привързан към теб.

— Да, но, Мамеха сан… Не знам как да го кажа… Никога не си го бях представяла!

— Какво искаш да кажеш? Нобу сан винаги се е отнася, добре с теб.

— Но, Мамеха сан, аз не искам доброта!

— Така ли? Мислех, че всички искаме доброта. Може би се опитваш да кажеш, че желаеш нещо повече от доброта. Но не си в правото си да молиш за това.

Мамеха беше, разбира се, напълно права. При тези й думи сълзите просто пробиха крехката стена, която едва го удържаше, и с ужасно чувство за срам аз се захлупих на масата и ги оставих да изтекат до последната капка. Мамех изчака да се успокоя и едва тогава продължи:

— Какво очакваш, Саюри?

— Нещо по-различно!

— Разбирам, че може би Нобу сан ти е малко неприятен за гледане. Но…

— Мамеха сан, не е това. Нобу сан е добър човек, както сама казахте. Но просто…

— Просто искаш съдбата ти да е като на Шидзуе. Това ли било?

Макар да не беше особено известна гейша, всеки смяташе Шидзуе за най-щастливата жена в Гион. От трийсет години тя бе любовница на един аптекар. Той не беше богат, а тя не беше красавица, но можехте да търсите из цяло Киото и да не откриете двама души, които така да се наслаждават взаимно един от друг като тях двамата. Както обикновено, Мамеха бе по-близо до истината, отколкото ми се искаше да призная.

— Ти си на осемнайсет години, Саюри — продължи тя. — Нито ти, нито аз знаем каква е съдбата ти. Може никога да не узнаеш! Съдбата невинаги е като увеселение в края на вечерта. Понякога тя не е нищо повече от ежедневна борба за оцеляване.

— Но, Мамеха сан, колко е жестоко!

— Да, жестоко е! Но никой от нас не може да избяга от съдбата си.

— Моля ви, не става дума за бягане от съдбата или нещо подобно. Нобу сан е добър човек, точно както казвате. Знам, че трябва да съм благодарна за интереса му към мен, но… има толкова много неща, за които съм мечтала.

— И се боиш, че ако веднъж Нобу те докосне, те ще престанат да съществуват, така ли? Какъв предполагаше, че ще е животът ти като гейша, Саюри? Ние не ставаме гейши, за да ни е приятен животът. Ставаме гейши, защото нямаме друг избор.

— О, Мамеха сан… моля ви… нима съм била наистина толкова глупава, че да държа живи надеждите, че може би някой ден…

— Момичетата очакват какви ли не глупави неща, Саюри. Надеждите са като украшенията за коса. Момичетата искат да носят прекалено много такива украшения. А остареят ли, изглеждат смешни дори само с едно в косата.

Бях решена за нищо на света да не губя отново контрол над чувствата си. И успях да сдържа всичките си сълзи, с изключение само на няколко, които се отцедиха от очите ми като сок от дърво.

— Мамеха сан — изрекох, — изпитвате ли… силни чувства към барона?

— Баронът винаги е бил добър данна за мен.

— Да, това, разбира се, е така, но изпитвате ли чувства към него като към мъж? Някои гейши, искам да кажа, наистина обичат своя данна, нали?

— Връзката ни с барона е удобна за него и полезна за мен. Ако в отношенията ни имаше оттенък на страст… ами страстта може бързо да се превърне в ревност или дори омраза. В никакъв случай не мога да си позволя лукса да имам до себе си свадлив мъж. Години наред съм се борила да си създам свое собствено място в Гион, но ако някой властен мъж реши да ме унищожи, ще успее! Ако искаш да имаш успех, Саюри, трябва да си сигурна, че чувствата на мъжете са винаги под твой контрол. Понякога баронът може да е труден за общуване, но има много пари и не се бои да ги харчи. И за щастие не иска деца. Нобу със сигурност ще е предизвикателство за теб. И няма да се изненадам, ако очаква повече от теб, отколкото баронът от мен.

— Но, Мамеха сан, ами вашите чувства? Не е ли имало, искам да кажа, някой мъж…

Исках да попитам дали някога някой мъж не е събуждал страстта й, но видях, че ако допреди малко раздразнението й бе едва напъпило, то сега бе вече напълно разцъфнало. Тя се изпъна с ръце в скута. Мисля, че се канеше да ме смъмри, но аз побързах да се извиня за грубостта и тя отново се отпусна.

— Ти и Нобу имате ен, Саюри, и ти не можеш да я избегнеш.

Дори тогава съзнавах, че има право. Ен е доживотна кармична връзка. Днес много хора, изглежда, вярват, че животът им е изцяло въпрос на избор, но по мое време ние гледахме на себе си като на късове глина, по които завинаги остават следите от пръстите на всеки докоснал ги. Докосването на Нобу бе оставило най-дълбока следа у мен. Никой не бе в състояние да ми каже дали той ще е окончателната ми съдба, но винаги бях усещала връзката помежду ни. Нобу щеше непременно да присъства някъде в пейзажа на моя живот. Но значеше ли това, че от всички уроци, които щях да науча, най-трудните все още предстояха? Трябваше ли да скрия всяка своя надежда така, че никой да не я види повече; и самата аз да не я видя никога повече?