Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Откъде бих могла да знам какви са били вашите очаквания, Мамеха сан? — отвърна Майка. После стисна зъби и се разсмя със своя особен смях, като ни изгледа поред, за да се увери, че оценяваме находчивостта й. Никой обаче не се усмихна дори, а госпожа Окада само намести очилата си и се покашля. Накрая Майка Додаде: — Що се отнася до моите очаквания, аз наистина не бих рекла, че Саюри ги е надминала.

— Когато преди години за пръв път обсъждахме възможностите й, стори ми се, че нямате особено високо мнение за нея — каза Мамеха. — Дори не бяхте склонна да поемете обучението й.

— Простете, но не мислех, че е разумно бъдещето й да се оставя в ръцете на някой извън нашата окия. Както знаете, ние си имаме Хацумомо.

— О, какво говорите, госпожо Нитта! — засмя се Мамеха. — Хацумомо щеше да е обесила бедното момиче, преди да го е обучила.

— Съгласна съм, че Хацумомо понякога е трудна. Но когато имате по-различно момиче като Саюри, трябва да сте сигурна, че взимате нужното решение в нужното време — както направихме двете с вас, Мамеха сан. Очаквам, че сте дошли днес тук, за да си оправим сметките, нали?

— Госпожа Окада бе така любезна да напише всички суми — отвърна Мамеха. — Ще съм ви признателна, ако ги погледнете.

Госпожа Окада си оправи очилата и измъкна счетоводна книга от чантата на коленете си. Мамеха и аз седяхме мълчаливо, докато тя я разтвори на масата и обясни на Майка колоните от цифри.

— Това са сумите, спечелени от Саюри през миналата година ли? — намеси се Майка. — Боже мой, бих искала наистина да сме толкова богати, колкото вие очевидно си мислите! Ами че те са повече дори от всички печалби на нашата окия.

— Да, сумите са много внушителни — рече госпожа Окада. — Но аз съм напълно убедена, че са верни. Сравних ги внимателно с отчетите на Регистратурата.

Майка стисна зъби и се засмя, защото според мен се притесни, че са я хванали в лъжа. После каза:

— Навярно не съм следила сметките толкова прецизно, колкото е нужно.

След десет-петнайсет минути двете постигнаха съгласие относно сумата, изразяваща доходите ми от моя дебют насам. Госпожа Окада извади от чантата си малко дървено сметало и направи няколко изчисления, като записваше цифрите на празен лист от счетоводната книга. После написа и последната цифра, подчерта я и каза:

— Ето, това е сумата, която трябва да получи Мамеха.

— Като се има предвид колко полезна бе тя на нашата Саюри, аз съм сигурна, че Мамеха сан заслужава и повече — каза Майка. — За съжаление, съгласно уговорката ни тя склони да приеме половината от това, което гейша с нейното положение трябва обикновено да получи, и то след като Саюри си върне дълговете. Сега, когато те са вече изплатени, Мамеха трябва да получи, разбира се, втората половина, така че ще има пълната сума.

— Доколкото знам, Мамеха наистина е приела да вземе половината — каза госпожа Окада. — Но е трябвало накрая да получи двойно. Затова се съгласи да поеме риск. Ако Саюри не бе успяла да си върне дълговете, Мамеха щеше да получи само половината. Саюри обаче успя и Мамеха има право на двойна сума.

— Госпожо Окада, наистина ли допускате, че е възможно да се съглася на подобни условия? Всеки в Гион знае колко внимателна съм с парите. Вярно е, че Мамеха помогна много на нашата Саюри. Наистина не мога да заплатя двойно, но бих искала да предложа допълнителни десет процента. Това, бих рекла, е щедрост, като се има предвид, че нашата окия не може да си позволи лукса да хвърля пари на вятъра.

Думата на жена с положението на Майка би трябвало да е достатъчна гаранция и наистина щеше да е така, но не и в случая с Майка. Но след като бе решила да лъже… всички дълго седяхме безмълвни. Накрая госпожа Окада каза:

— Госпожо Нитта, поставяте ме в трудно положение. Спомням си съвсем ясно какво ми каза Мамеха.

— Разбира се, че си спомняте — отвърна Майка. — Мамеха си има свой спомен за разговора ни, но същото се отнася и за мен. Затова ни е нужен трети човек и за щастие има такъв сред нас. По онова време Саюри може и да беше едва момиченце, но нея много я бива в цифрите.

— Сигурна съм, че паметта й е отлична — отбеляза госпожа Окада. — Но човек не би отрекъл, че има и личен интерес. В края на краищата тя е дъщерята на тази окия.

— Да, така е — намеси се Мамеха и това беше първото нещо, което каза от доста време. — Но тя е също така честно момиче. Готова съм да приема нейния отговор при условие, че госпожа Нитта също го приеме.

— Разбира се, че ще го приема — каза Майка и остави лулата си. — Е, Саюри, да чуем какво ще кажеш.