Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Нищо — отвърнах. — Освен че… се нуждая отчаяно от помощта ти.

— О, Чийо чан — изрече тя. Мисля, че бе единственото същество, което все още ме наричаше така. — Нямам никакво време! Опитвам се да намеря супа от макарони за Хацумомо, а тя ще накара и мен да ям. Боя се, че ще повърна всичко върху й.

— О, бедна Пити, приличаш на топящ се лед.

Лицето й се бе отпуснало от изтощение, а тежестта на дрехите й сякаш щеше да я смаже. Казах й, че аз ще ида да свърша тази работа, а тя да седне и да почака. Беше толкова уморена, че дори не възрази. Подаде ми парите и седна на една пейка на брега на Ширакава.

Нужно ми бе известно време, докато намеря продавач, но накрая се върнах с две димящи купи. Пити спеше дълбоко. Беше отметнала глава назад и зинала, сякаш се надяваше да улови с уста капки дъжд. Минаваше два след полунощ и наоколо почти нямаше хора. Група мъже, види се, сметнаха Пити за най-смешното нещо от седмици насам, но трябва да призная, че беше странно да видиш чиракуваща гейша в пълно одеяние да хърка на пейка.

Поставих купите до нея, събудих я колкото се може по-нежно и казах:

— Толкова ми се искаше да те помоля за една услуга, но… се боя, че няма да се зарадваш, като чуеш за какво.

— Няма значение — отвърна тя. — Вече нищо не ме радва.

— Тази вечер си била в стаята, когато Хацумомо е разговаряла с доктора. Боя се, че този разговор може да повлияе на цялото ми бъдеще. Хацумомо трябва да му е казала някаква лъжа за мен, защото той не иска да ме вижда повече.

Колкото и да мразех Хацумомо, колкото и силно да исках да узная какво ми е сторила тя, изпитах огромно съжаление веднага щом отворих дума за това пред Пити. На нея, изглежда, й стана толкова болно, че дори лекото побутване й дойде твърде много. И мигом по големите й бузи потекоха няколко сълзи, сякаш се бе зареждала със сълзи години наред.

— Не знаех, Чийо чан! — каза и затършува в обито си за носна кърпичка. — Нямах ни най-малка представа!

— Искаш да кажеш какво се е канела да каже Хацумомо ли? Че кой би могъл да знае?

— Не, не това. Не знаех, че е възможно някой да е такова чудовище! Не го разбирам… Прави го с едничката цел да наранява хората. И най-лошото е, че мисли, че й се възхищавам и искам да съм досущ като нея. Но аз я мразя! Досега никога не съм мразила някого повече.

Междувременно жълтата й носна кърпичка се омаза с бял грим. Ако преди малко беше като топяща се бучка лед, то сега вече приличаше на локва.

— Моля те, чуй ме, Пити. Не бих те помолила за това, ако имах друг изход. Но не искам да се върна назад и цял живот да съм прислужница. А точно това ще се случи, ако стане на нейното. Няма да се спре, докато не ме смачка като хлебарка. Искам да кажа, че тя ще ме смачка, ако не ми помогнеш да избягам.

На Пити това й се стори забавно и двете се разсмяхме. Докато тя се раздвояваше между сълзите и смеха, аз взех носната й кърпичка и се опитах да пооправя грима й. Толкова се разчувствах, че виждам отново старата Пити, която някога ми беше приятелка, че и моите очи се напълниха със сълзи и в крайна сметка двете се хвърлихме в прегръдките си.

— О, Пити, гримът ти е такъв кошмар — казах й след това.

— Нищо — успокои ме тя. — Ще кажа на Хацумомо, че някакъв пияница е налетял върху ми на улицата и е избърсал с кърпата си лицето ми, а аз не съм могла да направя нищо, защото ръцете ми са били заети с двете купи.

Помислих, че няма да продължи, но тя въздъхна тежко и каза:

— Искам да ти помогна, Чийо, но твърде много се забавих и ако не побързам, Хацумомо ще излезе да ме търси. Ще види, че сме заедно, и…

— Трябва само да ти задам няколко въпроса. Кажи ми как Хацумомо разбра, че ще забавлявам доктора в чайната „Ширае“?

— Ааа, това ли било. Преди няколко дни се опита да те подразни с немския посланик, но ти изобщо не обърна внимание на думите й. Изглеждаше толкова спокойна, та тя си помисли, че двете с Мамеха кроите нещо. Тъй че отиде в Регистратурата при Аваджиуми и изясни от кои чайни са постъпвали сметките ти. Като чу, че една от тях е „Ширае“, на лицето й се изписа онзи неин израз и още същата вечер отиде там да го търси. Ходихме два пъти, преди най-сетне да го намерим.

Малко на брой важни особи покровителстват „Ширае“. Затова, изглежда, Хацумомо веднага се е сетила за доктора. Както вече започвах да разбирам, той бе известен в Гион като „специалист по мидзуаге“. Щом името му й е дошло наум, тя сигурно веднага е разбрала какво точно преследва Мамеха.

— И какво му каза? Когато след вас влязохме при него, той дори не пожела да ми проговори.