Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Изглеждате уморен, докторе — каза Мамеха. — Как се чувствате тази вечер?

Той не отговори, а за да убие времето, просто завъртя чашата си с бира, макар да беше изключително действен човек, и ако бе възможно, не би загубил и минута време.

— Да, доста съм изморен — изрече най-сетне. — И не ми се приказва особено.

С тези думи той изпи остатъка от бирата си и стана да си върви. Двете с Мамеха се спогледахме. На прага доктор Рак се обърна и каза:

— Наистина не ми е приятно, когато хора, на които съм вярвал, ме подведат.

После напусна, без да затвори след себе си.

Двете с Мамеха бяхме прекалено слисани, за да говорим. По едно време тя стана и затвори вратата. А когато седна, приглади кимоното си, гневно стисна очи и ме попита:

— Е, Саюри, какво точно каза на Хацумомо?

— Мамеха сан, след всичко досега? Кълна ви се, че никога не бих направила нещо, което да съсипе шансовете ми.

— По всичко личи, че докторът те е захвърлил като празна торба. Сигурна съм, че има причина… но няма да я открием, докато не разберем какво му е наговорила тази вечер Хацумомо.

— А как бихме могли?

— Пити е била тук в стаята. Трябва да идеш и да я попиташ.

Не бях никак сигурна, че Пити ще ми каже, но отвърнах, че ще се постарая, и Мамеха остана видимо доволна. Стана и се отправи към вратата, но аз не помръднах от мястото си и тя се обърна да види какво ме задържа.

— Трябва да ви попитам нещо, Мамеха сан — казах. — Сега Хацумомо знае, че съм прекарвала времето си с доктора и вероятно разбира защо. Доктор Рак със сигурност знае защо. Вие знаете защо. Дори Пити може би е наясно! Аз съм единствената, която прави изключение. Не бихте ли били така добра да ми обясните плана си?

Мамеха изглеждаше така, сякаш ужасно съжалява, че съм й задала този въпрос. Дълго-дълго не свали поглед от мен, но накрая въздъхна и коленичи отново, за да ми каже онова, което исках да науча.

— Разбираш прекрасно — започна тя, — че Учида сан гледа на теб с очите на художник. Но докторът се интересува от друго. А и Нобу също. Знаеш ли какво означава „бездомна змиорка“?

Нямах представа за какво говори и й го казах.

— Мъжете имат нещо… ами, нещо като „змиорка“. Жените го нямат. Но мъжете, да. Тя се намира…

— Мисля, че разбирам за какво говорите — прекъснах я, — но не знаех, че се нарича змиорка.

— Всъщност то не е змиорка. Но така е по-лесно да разбереш всичко. Тъй че нека го наречем змиорка. И така, тази змиорка цял живот се опитва непрестанно да си намери дом. А какво, мислиш, имат жените у себе си? Пещери, в които змиорките обичат да живеят. Пещерата е онова място, от което кръвта тече всеки месец, щом „облаците забулят луната“, както понякога казваме.

Бях достатъчно голяма, за да разбирам какво се опитва да ми каже с това, че облаците забулват луната, защото вече от няколко години самата аз го изпитвах. Първия път едва ли щях да се паникьосам повече, ако бях кихнала и сетне открила в кърпичката парчета от мозъка си. Уплаших се, че може би умирам, но Леля ме откри да пера кървав парцал и ми обясни, че кървенето е просто част от това да си жена.

— Може би не знаеш това за змиорките — продължи Мамеха, — но те са доста своенравни. Намерят ли пещера, която харесват, те се въртят известно време из нея, за да се убедят… ами, да се убедят навярно, че това е хубава пещера. И щом се убедят, че е удобна, оставят белег, че това е тяхна територия, като… се изплюват. Разбираш ли?

Ако ми беше казала направо това, което се опитваше да ми обясни, сигурна съм, че щях да бъда шокирана, но поне щях по-лесно да го осмисля. След години разбрах, че и на нея й е било обяснено по съвсем същия начин от по-голямата й сестра.

— Сега следва онази част, която ще ти се стори най-странна — направи уговорката тя, сякаш всичко досега не беше странно. — Мъжете наистина обичат да правят тези неща. Всъщност много обичат. Дори има такива, които не правят нищо друго, освен да търсят различни пещери за своите змиорки. Една женска пещера е особено ценна за мъж, ако друга змиорка не е влизала в нея преди това. Разбираш ли? Наричаме това мидзуаге.

— Кое наричаме мидзуаге?

— Първия път, когато пещерата на жена е открита от змиорка. Ето това наричаме мидзуаге.

„Мидзу“ значи „вода“, а „аге“ — „вдигам на“ или „поставям на“, тъй че думата „мидзуаге“ звучи така, сякаш има нещо общо с вдигане на вода или поставяне на нещо върху вода. Ако попитате три различни гейши откъде иде този термин, всяка ще е на различно мнение. След обясненията на Мамеха се почувствах още по-объркана, но се престорих, че ми е почти ясно.