Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Вечерта в чайната „Ширае“ аз наливах саке, Мамеха разказваше някаква история, а доктор Рак седеше с толкова щръкнали лакти, че понякога ръгваше някоя от нас и се обръщаше да се извини. Открих, че е тих човек — почти не преставаше да гледа в масата през кръглите си очилца и от време навреме мушваше парченца сашими под мустаците си като момче, което скрива нещо под килима. Когато най-сетне си тръгнахме, мислех, че сме се провалили и повече няма да го видим — ако мъж почти не се е забавлявал, няма, естествено, да си направи труда да дойде повторно в Гион. Но той се обади още следващата седмица, а след това почти всяка седмица месеци наред.

Работата с доктора вървеше гладко, докато един следобед в средата на март не направих глупост, която едва не съсипа внимателно изпипания план на Мамеха. Сигурна съм, че не едно момиче е опропастило перспективите си, като е отказало да направи нещо, което са очаквали от него, държало се е зле с важен човек или нещо подобно. Но моята грешка беше толкова незначителна, та дори не разбрах, че съм я извършила.

Всичко стана в нашата окия, и то за някакви си пет минути малко след пладне през един студен ден, когато коленичила на дървения под в страничния коридор се упражнявах на шамисен. Хацумомо мина покрай мен на път към тоалетната. Бях боса, иначе щях да отида в прохода, за да се махна от пътя й. Единственото, което можех да направя, бе да се опитам да се надигна с мъка, защото ръцете и краката ми бяха премръзнали. Ако бях по-чевръста, тя може би нямаше и да ме заговори. Но докато успея да се изправя, каза:

— Немският посланик пристига в града, но Пити е заета и не може да го забавлява. Защо не помолиш Мамеха да уреди ти да идеш вместо нея? — После се разсмя, сякаш идеята аз да направя такова нещо е толкова смешна, колкото да поднесеш паница с черупки от жълъди на императора.

По онова време немският посланик предизвикваше голямо вълнение в Гион. Тогава, през 1935 година, в Германия бе дошло на власт ново правителство и макар никога да не съм разбирала много от политика, знаех, че Япония започва да се отдалечава от САЩ и желае силно да направи добро впечатление на немския посланик. Всички в Гион се питаха на кого ще се падне честта да го забавлява по време на предстоящата му визита.

При казаното от Хацумомо аз трябваше да сведа засрамено глава и да се престоря, че окайвам жалкия си живот, несравним с живота на Пити. Но точно тогава се бях унесла в мисли колко по-добри са вече перспективите за бъдещето ми и колко чудесно бе успяла Мамеха да запази в тайна от Хацумомо плана си, какъвто и да беше той. Първата ми реакция на думите й бе да се усмихна, но вместо това изобразих на лицето си маска и бях много доволна от себе си, че ме съм издала нищо. Хацумомо ме погледна озадачено — това беше моментът да разбера, че нещо й е минало през ум. Отстъпих встрани, за да мине, и това бе всичко — поне според мен.

После след няколко дни двете с Мамеха отидохме на среща с доктор Рак в чайната „Ширае“. Но когато отворихме външната врата, заварихме Пити да се обува на излиза. Толкова се изненадах, като я видях, че се запитах какво ли я е довело тук. После в коридора се появи и Хацумомо и аз естествено, си дадох сметка, че тя е успяла някак да ни над хитри.

— Добър вечер, Мамеха сан — поздрави Хацумомо. — Виж кой бил с вас! Чиракуващата гейша, която докторът толкова харесваше.

Сигурна съм, че и Мамеха бе не по-малко шокирана от мен, но не го показа.

— Ооо, Хацумомо сан — възкликна тя. — Едва ви познах, но бог ми е свидетел, че стареете прекрасно!

Всъщност Хацумомо не беше стара — на двайсет и осем-девет. Мамеха, просто търсеше начин да я уязви.

— Отивате, надявам се, при доктора — продължи Хацумомо. — Какъв интересен човек! Дано все още е щастлив да ви види. Е, довиждане. — Тя изглеждаше много доволна, но на светлината от улицата забелязах, че на лицето на Пити е изписано съжаление.

Двете с Мамеха се събухме безмълвно — никоя не знаеше какво да каже. Тази вечер мрачната атмосфера в „Ширае“, бе плътна като водата в езеро. Миришеше на стар грим, влажната мазилка в ъглите на стаите се ронеше. Бих дала всичко, за да се обърна и да си тръгна.

Отворихме плъзгащата се врата и вътре заварихме съдържателката на чайната да прави компания на доктора. Обикновено тя оставаше за малко и след като се появяхме, може би за да си прибере парите от клиента. Но тази вечер се извини още щом ни зърна и дори не вдигна глава да ни погледне, когато мина покрай нас. Доктор Рак седеше с гръб, затова си спестихме формалностите да се покланяме и поздравяваме, а отидохме и се настанихме на масата до него.