Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Ами двамата си поговориха известно време, а после Хацумомо се престори, че нещо я е подсетило за една история. И тя поде: „Има една чиракуваща гейша на име Саюри, която живее в моята окия…“ Когато докторът чу името ти… сякаш, казвам ти, пчела го ужили. И попита: „Познаваш ли я?“ А тя отвърна: „Разбира се, че я познавам, докторе. Нали живее под един покрив с мен“. После каза още нещо, което не си спомням, и додаде: „Няма да отварям дума за Саюри, защото… ами защото пазя една нейна много голяма тайна“.

Замръзнах, като чух това. Бях сигурна, че Хацумомо е измислила нещо наистина чудовищно.

— И каква беше тайната, Пити?

— Ами, не съм сигурна. Не изглеждаше кой знае какво. Хацумомо му каза, че наблизо живеел един младеж, а Майка била категорично против всякакви любовни истории и следила много строго. Хацумомо каза, че ти и младежът се обичате и самата тя не възразява да ви прикрива, защото смята, че Майка е прекалено строга. Дори ви оставяла насаме в стаята си, когато Майка отсъствала. После каза нещо като: „Ооо, но, докторе… Не трябваше да ви го казвам! Ами ако Майка узнае, след като толкова дълго пазих тази тайна на Саюри!“ Но той отвърна, че й е благодарен, задето е споделила с него, и че, разбира се, ще запази чутото за себе си.

Можех да си представя колко доволна е била Хацумомо от вероломния си план. Попитах Пити дали има още нещо, но тя ме увери, че това е всичко.

Благодарих й безброй пъти, че ми е помогнала, и й казах колко съжалявам, задето е трябвало да преживее последните две години като робиня на Хацумомо.

— Но и нещо хубаво излезе от това — каза тя. — Само преди няколко дни Майка реши да ме осинови. Тъй че мечтата ми да си намеря място, където да преживея живота си, може да се осъществи.

Едва не ми призля, като чух това, въпреки че й казах колко се радвам за нея. И наистина се радвах за Пити, но също така знаех, че съществена част от плана на Мамеха бе Майка да осинови мен вместо Пити. На следващия ден разказах на Мамеха какво съм научила. Като чу за младежа, тя започна да клати глава отвратена. Вече го разбирах, но тя ми обясни, че Хацумомо е намерила много хитър начин да внуши на доктор Рак, че моята „пещера“ е била проучена от нечия друга „змиорка“, така да се каже.

Мамеха се разтревожи дори още повече, като научи за предстоящото осиновяване на Пити.

— Предполагам, че имаме няколко месеца, преди това да се случи — каза тя. — Което ще рече, че настъпи времето за твоето мидзуаге, Саюри, независимо дали си готова, или не.

Още същата седмица Мамеха отиде в един магазин за сладкиши и поръча от мое име оризови сладки, които наричаме екубо. Това е японската дума за трапчинка. Казваме им така, защото имат трапчинка на върха с едва видим червен кръг в средата. Някои хора ги намират за доста предизвикателни. Винаги са ми се стрували като миниатюрни възглавнички — леко вдлъбнати там, където е лежала главата на жена, и със следи от червило в средата, защото, да речем, е била твърде изморена, за да си свали грима преди лягане. Във всеки случай, когато чиракуваща гейша е готова за мидзуаге, тя подарява кутии с тези сладки на мъжете, които я покровителстват. Повечето момичета подаряват екубо на поне дузина мъже, че и на повече, но за мен щяха да са само Нобу и доктора, и то ако имахме късмет. Беше ми някак тъжно, че няма да подаря и на председателя, но, от друга страна, всичко това ми се струваше толкова отвратително, че не страдах особено, задето той не влиза в сметката.

С Нобу беше лесно. Съдържателката на „Ичирики“ уреди една вечер той да дойде малко по-рано от другите гости и Мамеха и аз се срещнахме с него в една стаичка с изглед към предния двор. Благодарих му за всичките грижи и внимание, защото той бе изключително мил с мен през последните шест месеца, като не само ме викаше да забавлявам гостите дори в отсъствие на председателя, но ми направи и различни подаръци освен онзи гребен, който ми даде в присъствието на Хацумомо. След благодарностите взех кутията с екубо, загърната в неизбелена хартия и привързана с груб канап, и я плъзнах по масата към него, като отново започнах да се кланям ли, кланям, докато не почувствах, че ми се завива свят. Малката церемония бе кратка и Нобу отви кутията в единствената си ръка. По-късно, докато забавлявах гостите му, той не отвори дума за това. Всъщност срещата, мисля, го накара да се чувства неудобно.

Работата с доктора беше, разбира се, съвсем друга. Мамеха трябваше да започне с това да обиколи основните чайни и да помоли съдържателките да я известят, ако той дойде. Чакахме няколко вечери, докато обадиха, че се е появил случайно в една чайна на име „Яшино“ по покана на друг човек. Хукнах към дома на Мамеха, за да се преоблека, и се отправих към „Яшино“ с кутията екубо, загърната в квадратно парче коприна.