Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— О, това ли бил проблемът! — възкликна Мамеха. — Сигурно сте разговаряли с Хацумомо.

— Не виждам какво значение има това — попита той.

— Тя разпространява тази история из цял Гион. Но това е чиста лъжа! Откакто дадоха на Саюри важна роля в Старопрестолните танци, Хацумомо изразходва цялата си енергия и опит да я опозори.

Старопрестолните танци бяха най-голямото събитие в Гион. То започваше само след шест седмици, в началото на април. Всички роли бяха вече раздадени преди месеци и аз бих била много поласкана да участвам. Моята учителка дори го предложи, но доколкото знаех, единственото ми участие щеше да е в оркестъра, а не на сцената. Самата Мамеха беше настояла на това, за да не провокираме Хацумомо.

Когато докторът обърна очи към мен, направих всичко възможно да изглеждам така, сякаш имам главна роля в танците и отдавна го знам.

— Боя се да го кажа, докторе, но Хацумомо е известна лъжкиня — продължи Мамеха. — Рисковано е да се вярва и на всяка нейна дума.

— Ако тя наистина е лъжкиня, това е първия път, в който го чувам.

— Никой не би и помислил да ви каже подобно нещо. — Мамеха говореше толкова тихо, сякаш наистина се боеше, че може да я чуят. — Толкова много гейши са безчестни! Никои не желае пръв да отправи обвинение. Но или аз сега ви лъжа, или Хацумомо ви е излъгала, когато ви е разказала историята. Просто трябва да решите коя от нас познавате по-добре и на коя вярвате повече.

— Не разбирам защо Хацумомо ще съчинява разни истории само защото Саюри има роля на сцената.

— Вярвам, че сте се срещали с по-малката сестра на Хацумомо — Пити. Та Хацумомо се надяваше, че Пити ще получи една роля, но накрая я дадоха на Саюри. А аз получих ролята, която Хацумомо искаше! Но това няма значение, докторе. Щом се съмнявате в почтеността на Саюри, мога да разбера защо предпочитате да не приемете тези екубо от нея.

Докторът седя дълго загледан в мен. Накрая каза:

— Ще помоля един от моите доктори в болницата да я прегледа.

— Бих искала да помогна с каквото мога — отвърна Мамеха, — но ще ми е трудно да уредя подобно нещо, след като все още не сте приели да покровителствате нейното мидзуаге. Щом почтеността й е под съмнение… Саюри ще подари екубо на доста много мъже. Сигурна съм, че повечето ще са скептични към скалъпените от Хацумомо истории.

Това, изглежда, постигна желания от Мамеха ефект. Доктор Рак помълча известно време и каза:

— Не знам как точно да постъпя. За пръв път изпадам в такова особено положение.

— Моля ви да приемете тези екубо, докторе, и нека оставим глупостта на Хацумомо зад гърба си.

— Често съм чувал за безчестни момичета, които уреждат мидзуаге за онова време през месеца, когато един мъж може да бъде лесно заблуден. Аз съм лекар, знаете. Няма да се измамя толкова просто.

— Но никой не се опитва да ви измами.

Той поседя на стола още малко, а после стана и излезе от стаята със свити рамене и щръкнали лакти. Бях твърде заета да му се кланям за довиждане, тъй че не видях дали отнесе кутията с екубо със себе си, но за щастие, след като и Мамеха излезе, погледнах и видях, че на масата няма нищо.

Когато Мамеха спомена за ролята ми на сцената, помислих, че казва нещо внезапно хрумнало й, за да обясни защо Хацумомо е могла да съчини такава лъжа за мен. Тъй че можете да си представите изненадата ми, когато на следващия ден разбрах, че е казала истината. Или ако не беше самата истина, то Мамеха беше сигурна, че ще е така преди края на седмицата.

По онова време, в средата на трийсетте години, в Гион имаше може би седем-осемстотин гейши, но тъй като всяка пролет за Старопрестолните танци бяха нужни не повече от шейсет, борбата за ролите съсипа не едно приятелство. Мамеха не беше искрена, като каза, че е отнела роля на Хацумомо — тя беше една от малкото гейши в Гион, които всяка година имаха гарантирана солова партия. Но иначе Хацумомо наистина умираше от желание да види Пити на сцената. Не знам как й беше хрумнала идеята, че това е възможно. Пити може и да беше получила наградата за чиракуващи гейши, както и други почести, но не постигна съвършенство в танца. Така или иначе, няколко дни, преди да дам кутия екубо на доктора, една седемнайсетгодишна чиракуваща гейша със солова партия беше паднала по стълбата и си беше ударила крака. Бедното момиче бе съкрушено, но всяка друга чиракуваща напираше да се възползва от нещастието й, като се предложи за ролята й. Та това беше ролята, която в крайна сметка получих. Тогава бях само петнайсетгодишна и никога преди не бях танцувала на сцена, което не значи, че не бях готова за това. Бях прекарала твърде много вечери в нашата окия, вместо да ходя от парти на парти като повечето чиракуващи гейши, и Леля често ми акомпанираше на шамисен, а аз танцувах. Затова на петнайсет години бях вече предложена за единайсето ниво, макар навярно да нямах повече талант от всяка друга. Ако Мамеха не бе толкова непреклонна и не ме държеше скрита от хорските очи заради Хацумомо, може би още предишната година щях да имам роля в сезонните танци.