Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

„Яшино“ беше сравнително нова чайна, построена и напълно европейски стил. Помещенията бяха по своему елегантни, с тъмни греди, но вместо рогозки и ниски маси и възглавнички за сядане стаята, в която ме въведоха, беше корав дъсчен под, тъмен персийски килим, маса за кафе, няколко тапицирани стола. Трябва да призная, че изобщо не ми хрумна да седна на един от тях. Вместо това в очакване на Мамеха коленичих на килима, макар че подът ми убиваше на коленете. Когато след половин час дойде, тя ме завари в тази поза.

— Какво правиш? — попита ме. — Това не е японска стая. Седни на един от онези столове и се постарай да изглеждаш така, сякаш точно там ти е мястото.

Изпълних каквото ми каза, но когато тя седна насреща ми, не изглеждаше да й е по-удобно, отколкото на мен.

Докторът, види се, бе на парти в съседната стая. Мамеха вече го беше забавлявала известно време.

— Наливам му доста бира, така че ще му се наложи да иде до тоалетната — обясни ми тя. — И тогава аз ще го хвана в коридора и ще го помоля да влезе за малко тук. Ти трябва веднага да му дадеш кутията с екубо. Нямам представа как ще реагира, но това ще е единственият ни шанс да поправим стореното от Хацумомо.

Мамеха излезе и аз доста чаках на стола си. Беше ми горещо и нервно и се притеснявах, че от потта белият ми грим ще се разтече и лицето ми ще заприлича на неоправена след сън постеля. Опитах се да измисля нещо, за да се разсея, но най-доброто, което можех да направя, бе да ставам от време на време и да поглеждам лицето си в огледалото на стената.

По едно време най-сетне чух гласове, на вратата се потропа и Мамеха я отвори.

— Само за момент, докторе, ако обичате.

Съзрях доктор Рак в тъмнината на коридора — изглеждаше привлекателен като портретите във фоайетата на банките. Надничаше към мен през очилата си. Не знаех какво да направя. При обикновен случай щях да се поклоня, коленичила на рогозките, затова наистина коленичих на килима за поклон, макар да си давах сметка, че Мамеха няма да е щастлива отстъпката ми. Мисля, че той изобщо не ме погледна.

— Предпочитам да се върна при останалите — каза на Мамеха. — Моля да ме извините.

— Саюри е донесла нещо за вас. Само за момент, ако обичате. — Тя го покани с жест да влезе и се погрижи да се настани удобно на един от меките столове. След това като че забрави какво ми беше казала преди малко, защото и двете коленичихме на килима от двете страни на коленете му. Сигурна съм, че той се почувства превъзходно с две толко пищно облечени жени в краката си.

— Съжалявам, че не съм ви виждала няколко дни наред — казах му аз. — А времето вече се затопля. Имам чувството че е минал цял един сезон.

Докторът не отговори, а само се втренчи в мен.

— Моля ви да приемете тези екубо, докторе — изрекох след като се поклоних, поставих кутията на странична масичка досами ръката му. Но той сложи ръцете в скута си, сякаш да даде да се разбере, че не би и помислил да докосне сладкишите.

— Защо ми даваш това?

Тук Мамеха се намеси.

— Толкова се извинявам, докторе. Аз накарах Саюри да повярва, че вие навярно ще се зарадвате да получите екубо от нея. Надявам се, че не греша.

— Грешите. Вероятно не познавате това момиче толкова добре, колкото си мислите. Ценя ви високо, Мамеха сан, но е лошо за репутацията ви да ми я препоръчвате.

— Съжалявам, докторе — отвърна тя. — Нямах представа за чувствата ви. Мислех, че държите на Саюри.

— Е, чудесно. Сега вече всичко е ясно и аз се връщам при компанията си.

— Мога ли да ви попитам? Обиди ли ви с нещо тя? Нещата се промениха толкова неочаквано.

— Да, обиди ме. Както ви казах, аз се засягам от хора, които ме заблуждават.

— Саюри сан, как не те беше срам да заблудиш доктора — викна ми Мамеха. — Сигурно си му казала нещо, което самата ти си знаела, че не е истина. Какво беше то?

— Не знам — отвърнах колкото се може по-наивно. — Освен ако… преди няколко седмици подметнах, че времето се затопля, а то не беше точно така…

При тези мои думи Мамеха ме изгледа. Мисля, че не й се понравиха.

— Това си е нещо между вас двете — каза докторът. — И не ме интересува. Моля да ме извините.

— Но, докторе, преди да си тръгнете, кажете възможно ли е да е станало недоразумение? Саюри е честно момиче и не би заблудила умишлено някого. Особено човек, който е бил толкова мил с нея.

— Предлагам да я попитате за съседското момче — отвърна той.

Бях безкрайно облекчена, че най-сетне отвори дума за това. Беше толкова сдържан човек, че нямаше да се учудя, ако изобщо не го споменеше.