Уилям Гибсън - Идору

Рез се возеше отпред до шофьора, опашатия японски калифорниец от Акихабара. Лани се бе настанил върху една от конзолите, между Арли и Ямазаки, заедно с Уили Джуд и рижия техник зад тях. Ребрата го боляха, там където се бе ударил в масата и изглежда болката се влошаваше. Той откри, че горната част на левия му чорап бе лепкава от кръв, но не беше сигурен откъде е дошла и дали изобщо е негова.

Арли държеше телефона до ухото си.

— План осем — каза тя, очевидно на шофьора, който натисна бутона до радарното табло. Лани зърна решетка от частите на Токио да преминават бързо по екрана.

— Рез идва с нас.

— Закарайте ме до „Империал“ — каза Рез.

— Заповед на Блекуел — обясни Арли.

— Дай да говоря с него — протегна се назад за телефона.

Свиха наляво, в по-широка улица, фаровете им осветиха малка навалица, бягаща от „Западният свят“. Всички се опитваха да си дадат вид сякаш просто са се оказали там, навън, за ободрителна разходка. Кварталът беше безличен, като цяло градски и ако не се вземат предвид гузните забързани хора, доста пуст.

— Кийти — каза Рез, — искам да се прибера в хотела.

Бялата светлина от огромен прожектор на полицейски хеликоптер се разстла върху тях, графитено черни сенки се стелеха над бетона. Минаха край денонощен фургон за юфка, с призрачен интериор зад пожълтелите завеси. Образи трепкаха на малък екран зад щанда. Арли сръчка коляното на Лани и посочи край рамото на Рез. Тройка бели бронирани коли се стрелнаха през наближаващото кръстовище, сини светлини проблясваха върху четвъртитите им оръдия, после се изпариха беззвучно. Рез се обърна и й върна телефона.

— Кийти е в своето пара състояние. Иска да отида до вашия хотел и да го изчакам.

Арли взе телефона.

— Знае ли за какво бе цялата работа?

— Ловци на автографи? — Рез понечи да се завърти напред.

— Какво стана с идору? — попита Лани. Рез се втренчи в него.

— Мисля, че е прекрасна. Ако беше откраднал тази нова платформа, какво точно щеше да имаш?

— Не знам.

— Единствената реалност на Рей е царството на непрекъснато серийно пресъздаване — каза Рез. — Цялостен процес ; далеч повече от общия сбор на различните й същности. Платформите потъват под нея, една след друга, докато тя расте — по-наситена и по-сложна…

Издължените зелени очи сякаш се уголемиха замечтано в светлината на отминаващите магазини, после певецът се обърна.

Лани гледаше как Арли почиства порязания край на устата си с кърпичка.

— Лани-сан… — Ямазаки, шепнешком. Пъхна нещо в ръката му. Свързани с кабел видеоочила. — Разполагаме с база данни на активността на феновете по света…

Ребрата го боляха. Дали кракът му кървеше?

— По-късно, става ли?

Жилището на Арли бе поне два пъти по-голямо от стаята на Лани. Имаше си миниатюрна дневна, отделена от спалнята и банята с позлатени френски врати. Четирите стола в дневната имаха много високи, тесни облегалки, всяка заострена в интерпретация на елфическата шапка, направена от шлифована стомана. Тези столове бяха изключително, учудващо неудобни и Лани сега се бе прегърбил върху един от тях в агония, държейки натъртените си ребра. Кръвта на чорапа му се оказа негова, от одраното му ляво бедро. Той го бе покрил с микропор от професионалната на вид аптечка в банята на Арли. Съмняваше се, че там има нещо за ребрата му, но се чудеше дали някакъв ластичен бинт няма да помогне.

Ямазаки седеше на стола от дясната му страна и закрепваше ръкава на карираното си яке със златисти безопасни игли от комплект за шиене „Шапката на злия елф“. Лани всъщност никога не бе виждал някой да използва комплекта за шиене от хотелска стая за каквото и да е. Ямазаки бе свалил счупените си очила и държеше якето близо до лицето си. От това изглеждаше по-стар и някакси по-спокоен. Отдясно на Ямазаки, рижият техник, чието име беше Шанън, седеше изправен и четеше лъскаво модно списание.

Рез се бе излегнал на леглото, подпрян на всички налични възглавници, а Уили Джуд седеше до краката му и сърфираше из каналите с видеоочилата си. Бъркотията в „Западният свят“ очевидно не бе отразена още по новините, макар барабанистът да каза, че е хванал подмятане за това по един от клубните канали.

Арли стоеше до прозореца и притискаше увито в хавлия ледено кубче към подутата си устна.

— Каза ли ти кога евентуално може да се появи? — обади се Рез от леглото.

— Не — отговори Арли, — но даде ясно да се разбере, че иска да го чакаш.