Уилям Гибсън - Идору

Съзирайки през отворена врата онова, което очевидно беше банята, тя взе чантата си, влезе вътре и затвори вратата след себе си. Стените бяха облепени с нещо черно и лъскаво, а подът бе покрит шахматно с черни и бели плочки. Сложното, реагиращо на звук, осветление се включи и я обгърна птиче чуруликане. Банята бе голяма почти колкото спалнята, с вана като миниатюрен басейн и нещо, което тя постепенно определи като тоалетна. Спомняйки си за онази в офиса на Еди, тя остави долу чантата си и се приближи много предпазливо. Беше черна, хромирана и имаше облегалки за ръцете и гърба като фризьорски стол. Имаше въртящ се дисплей на малък екран до нея с английски фрагменти, вмъкнати в японския. Чиа гледаше, докато „(А) Удоволствие“ и „(Б) Супер удоволствие“ се превъртяха.

— Ъъ — каза тя.

След като разучи седалката и злокобното гърне, тя свали панталоните си, разположи се стратегически над тоалетната, приклекна внимателно и се изпишка, без да сяда. Ще накара някой друг да пусне водата на тази, реши тя, докато си миеше ръцете на мивката, но после чу водата да шурти сама.

До мивката имаше розова торбичка от гланцирана хартия с надпис „Тоалетната чантичка на нещастния тийнейджър“, отпечатан с извити букви. Беше запечатана със сребърна залепваща се панделка. Тя я махна и погледна вътре. Имаше един куп дребна евтина козметика и поне дузина различни модели презервативи, всичко пакетирано така, че малко или много приличаше на бонбони.

Отляво на огледалото над мивката имаше лъскаво черно шкафче — единственото нещо в стаята, което изглеждаше японско в стария смисъл на думата. Тя го отвори. Отвътре светна лампа и разкри три стъклени рафтчета с наредени върху тях свити синтетични модели на мъжки членове, с различна големина и излети в странни цветове. Други предмети, които тя не можа въобще да разпознае — оребрени топчета, нещо, приличащо на бебешки биберон, миниатюрни вътрешни гуми с дълги еластични мустаци. По средата на всичко това стоеше малка чернокоса кукла в красиво кимоно от полирана хартия и златист плат. Но когато се опита да я вдигне, перуката и кимоното се смъкнаха в едно, разкривайки друга свита репродукция, но с тънко изрисувани очи и Купидонова стрела-целувка. Когато се опита да сложи обратно кимоното и перуката, те паднаха и разбутаха всичко на рафта и тя затвори шкафчето. После отново си изми ръцете.

В „Ринг-Динг“ стаята Масахико свързваше компютъра си с черна конзола върху рафт отрупан с играчки за забавление. Чиа сложи чантата си на леглото. Нещо звънна тихичко два пъти и после повърхността на леглото започна да се криви, бавни осмотични вълни се концентрираха върху чантата, която взе да се издига и слиза…

— Уфф — каза тя и издърпа чантата от леглото, което отново иззвъня и започна да уляга.

Масахико хвърли бърз поглед към нея и се върна към работата си с апаратурата на рафта.

Чиа откри, че стаята има прозорец, но той беше скрит зад някакъв мек параван. Тя изпробва скобите, които го държаха, докато намери онази, която й позволи да плъзне паравана по скритите встрани релси. Прозорецът гледаше навън към ограден с вериги паркинг до ниска бежова сграда, покрита с гофрирана пластмаса. Там бяха паркирани три камиона, първите не нови и не много чисти превозни средства, които тя виждаше в Япония. Измокрена сива котка се показа изпод един от камионите и скочи в сянката под друг. Още валеше.

— Добре — чу да казва Масахико, очевидно доволен. — Отиваме в Забранения град.

— Какво искате да кажете с това, че е „тук“? — Лани попита Ямазаки, докато заобикаляха задницата на танка „Шърман“. Буци изсъхнала глина бяха залепнали по сегментите на масивните му стоманени вериги.

— Господин Куваяма е тук — прошепна Ямазаки. — Той я представлява…

Лани видя няколко души, вече настанили се на ниска маса.

Двама мъже. Жена. Жената трябваше да е Рей Тоеи.

Ако въобще си я бе представял, то бе като някакъв синтез с промишлената сила на първите три дузини женски медийни лица на Япония. Това обикновено бе принципът в Холивуд, а формулата бе дори още по-устойчива в случаите със софтуерни агенти — айгенхедс 15 15 От Eigen (нем.) — очи, и Heads (англ.) — глави. — Бел.прев. , чертите им бяха алгоритмично извлечени от някаква средна човешка стойност на доказана популярност.

Тя не бе нищо такова.

Косата й — черна, неравно подстригана и лъскава, докосваше бледите й разголени рамене, когато въртеше главата си. Нямаше вежди, а клепките и миглите й, изглежда, бяха напудрени с нещо бяло, в силен контраст с нейните тъмни зеници.