Уилям Гибсън - Идору

— Харесва ти, нали? — тя посочи към Сендбендърите.

— Да — потвърди той.

— Софтуерът е още по-добър. Имам емулатор, който може да инсталира виртуални Сендбендъри на компютъра ти. Заведи ме до „Маймунски бокс“ и е твой.

— Винаги ли си живял тук? — попита Чиа, докато вървяха към станцията. — Имам предвид в този квартал?

Масахико сви рамене. Чиа смяташе, че улицата го кара да се чувства неудобно. Или самото излизане навън. Той бе сменил сивия си клин със също толкова провиснали черни памучни панталони, чиито крачоли бяха напъхани в черни найлонови чорапи, подаващи се над черни кожени работни обувки. Още носеше черната си куртка, но бе добавил и черна кожена шапка с къса козирка, за която тя реши, че някога е била част от училищна униформа. И ако куртката беше голяма за него, то шапката беше малка. Носеше я наклонена напред, под ъгъл, така че козирката да пада над очите му.

— Живея в Забранения град — отговори той.

— Мицуко ми каза. Това е нещо като мулти-юзър домейн.

— Забраненият град не е като нищо друго.

— Прати ми адреса, като ти дам емулатора. Ще проверя.

Тротоарът минаваше над бетонен канал със сивкава вода. Напомни й за Венеция. Чудеше се дали тук някога е текла река.

— Той няма адрес.

— Това е невъзможно — каза Чиа.

Той не каза нищо повече.

Сети се за това, което намери, щом отвори торбичката от безмитния магазин на СийТак. Нещо плоско и четвъртито, тъмносиво. Може би направено от някоя от многобройните странни пластмасови метализирани материи. В единия край имаше редици от малки дупчици, а в другия — сложни форми от метал и няколко вида пластмаса. Изглежда, нямаше начин да се отвори без видими белези. Без маркировка. Не изтропа, когато го разклати. Може би „Какво са нещата“, картинният речник, щеше да го разпознае, но тя нямаше време да провери. Масахико се преобличаше долу, когато тя сряза синьо-жълтата найлонова торбичка със серийно номериран, възпоменателен швейцарски Ло/Рез нож. Огледа се из стаята за скришно място. Всичко беше твърде чисто и подредено.

Най-накрая върна нещото обратно в чантата си, щом чу Масахико да се качва по стълбите от кухнята. То бе там и сега, заедно със Сендбендърите й, под нейната мишница, докато влизаха в станцията. Което най-вероятно не бе много умно.

Използва кеш картата на Келси, за да купи билети и за двамата.

Блекуел остави Лани в хотела, където го очакваше факс от Ридел, отпечатан на скъпа сива бланка, която контрастираше драстично със съдържанието му. Беше изпратен от „Щастливият дракон“ — денонощен супермаркет на Сънсет. Усмихващият се „Щастлив дракон“, чиито ноздри бълваха дим, беше центриран точно под релефното сребърно лого на хотела — Лани мислеше за него като за „Килнатата шапка на злия елф“. Но каквото и да беше, декораторите на хотела много държаха на него. Имаше повтарящ се мотив във фоайето и Лани бе доволен, че още не е стигнало до стаите на гостите.

Ридел беше написал факса с грижливо подредени, големи печатни букви, използвайки средно широк флумастер. Лани го прочете в асансьора.

Беше адресиран до К. ЛАНИ, ГОСТ:

МИСЛЯ, ЧЕ ЗНАЯТ КЪДЕ СИ. ТЯ И ДНЕВНИЯТ УПРАВИТЕЛ ПИХА КАФЕ ВЪВ ФОАЙЕТО И ТОЙ НЕПРЕКЪСНАТО МЕ ГЛЕДАШЕ. МОЖЕШЕ БЕЗ ПРОБЛЕМ ДА ПРОВЕРИ ЗАПИСА НА ТЕЛЕФОННИТЕ ОБАЖДАНИЯ. ЩЕ МИ СЕ ДА НЕ ТИ СЕ БЯХ ОБАЖДАЛ. СЪЖАЛЯВАМ. КАКТО И ДА Е, ПОСЛЕ ТЯ И ОСТАНАЛИТЕ СЕ ОТРЕГИСТРИРАХА И ОСТАВИХА ТЕХНИЦИТЕ ДА СЪБЕРАТ ОБОРУДВАНЕТО. ЕДИН СПОДЕЛИЛ ПРЕД ГЕНГИС В ГАРАЖА, ЧЕ НЯКОИ ОТ ТЯХ ВЕЧЕ БИЛИ НА ПЪТ КЪМ ЯПОНИЯ И ТОЙ СЕ РАДВАЛ, ЧЕ НЕ Е ПОПАДНАЛ В ГРУПАТА. ПАЗИ СЕ, О’КЕЙ?

— О’кей — каза Лани и си спомни как се разходи до „Щастливият дракон“ една нощ въпреки съвета на Ридел, защото не можеше да заспи. Имаше ужасно изглеждащи бионни курви горе-долу на всяка пресечка, но иначе не почувства опасност. Някой беше направил стенопис в памет на Джей Ди Шейпли от едната страна на „Щастливият дракон“ и управата разумно го бе оставила там, културно интегрирайки своя магазин в реалния двайсет и четири часов живот на стриптийзьора. Там можеше да се купят бурито, лотариен билет, батерии, тестове за най-различни болести. Можеше да се прати гласова поща, електронна поща, факс. На Лани му се стори, че това вероятно е единственият магазин в радиус от няколко мили, който продава всичко, от което човек някога би имал нужда. Останалите продаваха неща, за които той не можеше дори да си представи, че би поискал да ги купи.