Хедър Греъм - Ондин

— Ето че не знаеш всичко! — провикна се весело Джъстин. — За съжаление ние с Клинтън сме виновни за ужасните събития, разиграли се тук. Тръгнахме да търсим свидетели на убийството на баща ти и лейди Ан подслуша разговора ни с един от стражите. Така узна къде се намираш и се съюзи с Хардгрейв, за да сключат сделка с подлия ти чичо.

— Какво стана с Хардгрейв? — попита, треперейки, Ондин.

— Мъртъв е — отговори спокойно Джъстин.

— Раул и Уилям също, нали? Чичо ми уби собствената си плът и кръв… Боя се, че никога няма да успея да докажа невинността на баща си. Вероятно чичо Уилям е унищожил фалшифицираните писма. Защо, защо не успях да ги намеря по-рано?

— Не тъгувай, мила, дукът е вече реабилитиран — отговори с усмивка Джъстин.

— За това трябва да благодарим на Сара, която виждате до мен, и на Джон Робинс — взе думата Клинтън и се усмихна нежно на младата жена.

— Тя ни осведоми, че той е бил един от постовете, станали свидетели на покушението срещу Негово величество — допълни Джъстин.

Сега напред пристъпи меланхоличният непознат.

— Милейди, трябва да ви помоля за прошка, защото постъпих като страхливец. Онзи ден бях толкова объркан, че не знаех какво всъщност съм видял. А когато споменът се върна, вашите роднини заплашиха живота на сестрите ми. Така разбрах какво е станало, защото човекът, който ме изнудваше, беше същият, който прониза с меча си баща ви и го обвини в държавна измяна — братовчед ви Раул.

— Бог да ви благослови, Джон Робинс! И вас също, Сара! — проговори през сълзи Ондин. — Сега вече съм напълно щастлива.

— Остава ни да изясним само едно — отбеляза кралят. — Съдбата на лейди Ан. Кога ще пристигне тя?

— Тази вечер в осем — отговори Уоруик. — Верният Джейк я чака в „Бялото перо“ и ще я държи непрестанно под око. Не искам да изпусна това удоволствие. — Той стана решително и се обърна към младата жена до Клинтън: — Сара, нали ще правите компания на жена ми?

— Това е несправедливо — възмути се Ондин. — Ние със Сара също искаме да присъстваме на развръзката.

— Ти трябва да почиваш — нареди строго Уоруик. — Само си помисли какво преживя…

— А теб едва не те застреляха — възрази Ондин. — А после ме измъкна от онзи ледено студен поток!

— Съпругата ви е толкова темпераментна — рече кралят на Уоруик, сякаш Ондин не присъстваше. — Сигурен съм, че ви чакат трудни години.

— Така е — съгласи се през смях Джъстин. — А езикът й е толкова остър, че тръпки ме побиват!

Ондин запрати една възглавница по главата му и той я улови ухилено.

— Не се безпокойте, аз ще се оправя с жена си — увери ги тържествено Уоруик. — Ще позволите ли да поговоря насаме с нея?

Чарлз излезе веднага от спалнята и другите го последваха. Уоруик седна на леглото и улови ръцете на Ондин.

— Нали вярваш, че те обичам с цялото си сърце?

— Да — пошепна щастливо тя.

— Тогава остани тук.

— Защото ти така заповядваш?

— Не, защото те моля.

— Но ти пострада много повече от мен.

— Ондин! — Уоруик я взе в прегръдката си, притисна главата й до гърдите си и тя усети мощните удари на сърцето му. — Не съм толкова сигурен кой се измъчи повече…

— Помисли малко! Ан е опасна жена.

— Не се боя от нея. Страх ме е само за теб и за детето.

— Е, добре, тогава ще се подчиня на желанието ти.

Той я целуна нежно и се сбогува.

Джейк откри господаря си веднага след влизането му в таверната. Джъстин и Клинтън му махнаха с ръка да не им обръща внимание и той побърза да отмести поглед.

Лейди Ан седеше на пейката в ъгъла и отпиваше нервно от чашата с вино, което си беше донесла от Лондон. Хардгрейв беше тръгнал преди няколко часа и ако не се появеше скоро, нямаше да осъществят най-важната част от плана си.

— О, виж ти кой бил тук! Лейди Ан! — извика весело Джъстин, целуна ръката й и седна до нея. Ан го изгледа несигурно и в този миг от другата й страна се настани още един мъж. Тя се обърна стреснато и погледна в засмяното лице на Клинтън.

— Какво правите тук? — попита Джъстин.

— Нали знаете, че обичам да общувам с простия народ. Това ме забавлява — отговори с изкуствена бодрост жената, докато тайно се питаше какво възнамеряваха двамата. Дали имаха среща с Уоруик?

Само след минута се появи и графът на Норт Ламбрия — не в ролята на ковач, а с копринена риза, кадифен панталон, черна наметка и шапка с разкошно перо.

— О, Ан! — поздрави любезно той.

— Уоруик… — прошепна тя и се опита да се усмихне. Паниката й нарастваше. Беше попаднала в капан. Седеше между Джъстин и Клинтън, а лорд Чатъм, демоничният господар на Норт Ламбрия, стоеше точно пред нея.