Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

— Бог да ви възнагради за търпението, което проявихте към мен — обърна се Едуард към нея и сложи ръката й в ръката на Харалд.

— Желанието ми е вие да се погрижите за моята кралица, Харалд. Нека получи почестите, които й давах и аз. Поставям благото на тази жена и на кралството в ръцете ви. Почитайте я като кралица и ваша сестра. Съберете чужденците в двора и ги накарайте да положат нова клетва за вярност пред вас. Ако решат да се завърнат по родните си страни, осигурете безопасността им до техните граници. Искам да ме погребете в новата църква, с всички почести, полагащи се на крал. Не дръжте в тайна вестта за моята смърт, напротив, нека поданиците ми научат колкото може по-бързо, за да се помолят за мен, клетия грешник.

Изтощен, той се отпусна на възглавницата, усмихна се и отново изпадна в безсъзнание.

В стаята се възцари тишина. Всички погледи бяха насочени към Харалд. Епископите пристъпиха напред и миросаха умиращия крал.

Фалън взе ръката на леля си, а мъжете напуснаха стаята. Скоро цяла Англия щеше да узнае последните думи на краля.

— Кралят е мъртъв! — оповести тържествено един от епископите.

Кралицата отново се разплака. Харалд и Фалън се оттеглиха дискретно, за да й дадат възможност да се сбогува със съпруга си.

В залата ги пресрещна Улфстан от Устършър.

— Харалд, Съветът на великите ви очаква!

Фалън проследи баща си с поглед и се облегна на стената. По някое време прозвучаха силни викове и тя разбра, че Съветът на великите е определил баща й за наследник на Едуард.

Видя го отново късно вечерта, малко преди да си легне.

— Едуард ще бъде погребан утре сутринта в Уестминстър — съобщи той. — А следобед… ще ме провъзгласят за крал.

Нито очите му, нито пък гласът издаваха дали се радва или не.

— Радваш ли се, че ме избраха?

— Според мен няма по-подходящ човек от вас. Ако вие се радвате, ще се радвам заедно с вас. Ако ли не, надявам се поне, че ще мога да ви крепя и помагам.

— Никога не съм искал да заема трона. Но изборът на Съветът на великите, които олицетворяват закона и властта на Англия, падна върху мен. Ще се опитам да бъда добър и справедлив монарх. Утре ще се молим за душата на Едуард, каквато бе и неговата воля. А сега отивай да спиш, миличко.

Той я целуна по челото и излезе.

Фалън не можа да заспи дълго време. Последните думи на Едуард просто не й излизаха от ума. Какво ли означаваше сънят му? А страховитото предсказание? Щеше ли то да се изпълни?

На следващата сутрин в новата църква се състоя заупокойната литургия и Фалън седна до леля си. А на тържествена церемония същия следобед обявиха баща й за крал. На въпроса на архиепископа дали приема Харалд за свой крал, насъбраното множество единогласно изрева „Да живее!“. След това баща й положи клетва пред поданиците си. Той им обеща мир, справедливост и милосърдие. След миропомазването му връчиха знаците на върховната кралска власт: пръстен с печат, меч, корона и скиптър.

Фалън успя да поговори с баща си насаме едва на тържествената вечеря.

— Най-сетне! Сега вие сте крал на Англия — възкликна тя.

Усмивката му обаче й подсказа, че нещо го потиска.

— Какво има? Болен ли сте? — попита тя разтревожена.

— Не, не — въздъхна Харалд и поклати глава. — Само че… днес в църквата мислех през цялото време за обещанието, което дадох на Уилям.

— Моля ви, татко! Та нали се застъпихте за Уилям! Не сте виновен вие, че Съветът на великите не прие кандидатурата му.

— Това е така, но Уилям едва ли се интересува от нашите закони, ако изобщо се има представа от тях.

— Той ви принуди със сила да му дадете това обещание — продължи Фалън с горчивина в гласа. — Но вие въпреки всичко удържахте на думата си.

— И аз постоянно това си казвам, детето ми. Да, спазих обещанието си, независимо дали Уилям ще ми повярва или не. Но… предчувствам, че съвсем скоро голяма опасност ще надвисне над нас. Сега аз нося короната, значи, трябва да я защитавам!

Думите му я изплашиха и тя наведе глава, за да не проличи страхът й. Окажеха ли се верни последните слова на Едуард, щеше да се наложи баща й да се бори за короната и дори за живота си.

— Бог да ни пази — изрече тя и се прекръсти.

— Да ни пази бог — тихо повтори Харалд след нея.

Въпреки падналия през нощта сняг, Уилям и Аларик отидоха на лов в околностите на Руан. Вестоносецът ги откри и падна на колене пред Уилям.

— Крал Едуард е мъртъв. Още в деня на погребението граф Харалд е коронясан за нов крал на Англия.