Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Изплашена от споходилата я еретична мисъл, тя се отдръпна от Делън. Бузите й пламнаха от срам и тя се претърколи встрани, не разбирайки какво става с нея. Нима никога нямаше да забрави онзи проклет норманин?

— Фалън? Обидих ли ви с нещо? — запита разтревожено Делън.

Неговите дълги, тънки пръсти докоснаха нежно косата й. Тя се обърна внезапно, притисна се безсрамно към него и го зацелува бурно. В този миг реши да му стане жена.

— Фалън — промълви той накрая със затаена страст в очите. — Обичам ви! По цели нощи не мога да спя и мисля за вас. Това е мъчение, изтезание… кога най-сетне ще ми дадете дума.

— Ще се оженим, обещавам ви.

— Какво?

— Ще се омъжа за вас…

— О, Фалън, кога, кога?

— При първа възможност — разсмя се тя. — Когато татко сметне за правилно.

Делън я прегърна извън себе си от щастие.

— Аз съм най-щастливият мъж на света — извика той радостно, вдигна я във въздуха и я завъртя лудо.

— Фалън, цялата треперите! — възкликна той.

— О, не, просто съм развълнувана. Това е всичко — отвърна тя.

Усмихна се, положи глава на гърдите му и се заслуша в тупкането на неговото сърце. Какво ли означаваше това неочаквано разтреперване? Предупреждение? Или лошо предчувствие?

Наложи си да не мисли за лоши неща. Нямаше никаква причина за страх. Нейните сънародници се възхищаваха от баща й и го почитаха заради справедливото му управление. Цареше мир и хората бяха щастливи.

— Фалън…

Делън не продължи, тъй като съзря група ездачи да слиза от една барка и да се насочва в кариер към кралската резиденция.

— Какво се е случило? — извика Фалън.

— Елате, любима, сега ще разберем.

Задъхани, те влетяха в кабинета на Харалд. Той седеше зад писалището и изслушваше кралския куриер. Фалън забеляза веднага, че изглежда болен. Без да се съобразява с етикета тя коленичи до стола му. Той погали успокоително ръката й и се усмихна.

— Брат ми Тостиг при краля ли е все още?

— И двамата се връщат тук, графе. Но кралят изрично нареди да започнете незабавно преговори с метежниците.

При тези думи Харалд въздъхна и лицето му помръкна. Може би бунтът бе оправдан? Може би обвиненията срещу Тостиг бяха правдиви — оскверняване на храмове, плячкосване? Какво да предприеме?

— Йорк е обкръжен — продължи куриерът, — а привържениците на Тостиг са избити. Бунтовниците заплашват, че ще потеглят на юг. Настояват кралят да изземе правата на Тостиг и мястото му да се заеме от Моркър. Трябва веднага да потеглите на север и да уредите въпроса.

— Разбира се — кимна Харалд.

Погледът му се спря на Делън, който от своя страна погледна тъжно към Фалън. Харалд се изправи.

— Ще направя всичко възможно, за да се постигне мирно решение.

Още същия ден Харалд и Делън заминаха.

Харалд се изправи пред факта, че брат му Тостиг е обвинен справедливо. Налице бяха доказателства, че облага с допълнителни данъци своите крепостни, че изопачава законите в своя изгода и е избил неприятелите си. Бунтовниците настояваха Тостиг да бъде заменен с Моркър. Заплашваха, че в противен случай ще обявят война на краля. Въпреки усилията на Харалд, до мирно решаване на спора не се стигна. Тостиг дори не се посвени да обвини брат си, че от завист сам е подтикнал хората към бунт. И докато Едуард безуспешно се опитваше да мобилизира армията си, метежниците се отправиха към Оксфорд.

Фалън прекарваше по-голямата част от времето с баща си, който страдаше ужасно от факта, че презират и не зачитат собствения му брат. Докато бе жив, Годуин много държеше на разбирателството вътре в семейството, но ситуацията се промени и сега Харалд бе принуден да вземе страната на тези, които брат му бе онеправдал.

В крайна сметка Едуард отстъпи и прие условията на метежниците. Младият Моркър зае мястото на Тостиг, а той бе изпратен в изгнание.

Настъпи декември и настанаха мразовити дни. Фалън и Делън взеха решение на Коледа да поговорят с Харалд за сватбата си.

На самия Коледен ден в двореца цареше суетня. Бяха пристигнали осем архиепископи, за да осветят новата църква — житейското дело на Едуард. Както всяка година по това време, така и сега се събра Съветът на великите. Преди Светата литургия Харалд поднесе на дъщеря си подарък — чудно хубава брошка, обсипана със смарагди. Тя пък му подари нов вълнен плащ, гарниран с кожи от норка. Двамата се прегърнаха и Харалд се усмихна.

— Каквото и да ми донесе бъдещето, Бог досега ме е дарил безкрайно богато. С жена, която винаги ме е обичала съкровено и самопожертвователно и с деца, които са моята гордост.