Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Косите и очите на Матилда имаха цвета на зрял лешник. Макар фигурата й да бе крехка, тя излъчваше огромна сила и Фалън мигом почувства доверие и симпатия към нея.

Двете се изкачиха заедно по извитото каменно стълбище. В стаята вече ги очакваше дълбоко корито, от което излизаше пара, а на огромното легло бяха приготвени нови дрехи за преобличане.

— Благодаря ви за оказаното внимание — рече Фалън.

— Знам какво е морето да те изхвърли на чужд бряг. Освен това съм майка на шест деца, а и седмото вече е на път. За мен не представлява трудност да се погрижа за още едно.

Благодарение на Матилда Фалън преодоля бързо началното си смущение, изу мръсната рокля, влезе в коритото и се отпусна удобно в топлата вода. Дукесата започна да й мие косата и заразказва за децата си. Непринудено държане на Матилда накара Фалън също да й разкаже за своя дом и семейство.

Малко след това тя се мушна в копринената нощница, пи още малко горещо мляко и се покатери на просторното, меко легло. Само след няколко секунди сънят я обори.

На следващата сутрин тя научи, че Уилям, Аларик и баща й са потеглили още на зазоряване, за да се присъединят към Ривалон от Дол в битката му срещу Конан Бретански при Сен-Жам дьо Бьоврон. Дукесата се опита да я успокои, но страхът за живота на Харалд така и не я напусна. Изобщо не можеше да приеме факта, че Уилям е поканил английския си гост да участва във военен поход. Нямаше доверие на Уилям, не вярваше дори и на Аларик.

Дните в двора на норманския дук се нижеха бавно. За да разсее тревогата си, Фалън прекарваше по-голямата част от времето с децата на Матилда като се опитваше да ги научи на английски. Особено удоволствие й доставяха срещите с чичо й Улфнот, който живееше в замъка като заложник. Всички се отнасяха към него с уважението, полагащо му се заради неговия произход.

Междувременно пристигна известието, че дукът е спечелил битката и за храбростта му е удостоил Харалд с рицарско звание.

Тромпетни сигнали оповестиха завръщането на победоносните войни, Фалън ги посрещна с искряща златиста рокля, пристегната в кръста с широк везан колан.

Когато баща й се появи на кон редом с Уилям, тя се завтече срещу му и с радостна усмивка му поднесе бокал вино. Извън себе си от щастие, Харалд я притисна силно към себе си.

— Татко! — прошепна тя с обич.

В това време Аларик слезе от черния си боен кон. Погледът му се спря на Фалън, а тя поруменя и рязко извърна лице.

В залата ги посрещна музика. Най-първите благородници се разположиха вляво и вдясно от дука и дукесата. Поставиха Фалън между баща й и Аларик. Аларик разговаряше оживено с дамата от лявата си страна, но същевременно усещаше с цялото си същество присъствието на Фалън. Тя също усещаше близостта му — мускулестата му ръка, мириса на неговото тяло. И докато той разговаряше и се смееше, коляното му от време на време докосваше нейното, Фалън изгаряше от жажда, но не бе в състояние да надигне сребърния бокал, от който пиеше и Аларик, какъвто бе обичаят тук.

Ненадейно той се наведе към нея и дъхът му опари страната й.

— Може и да съм дявол с рога — прошепна й той, — но, кълна се, няма да се отровите, ако пийнете от моята чаша.

Той тикна бокала в ръката й, а сивите му очи я загледаха напрегнато.

— Не съм жадна — проговори тя.

— А аз не съм дявол — настоя той.

Едва след няколко секунди Фалън осъзна, че е изпила виното до капка, нещо, което се възприемаше като крайно невъзпитана постъпка. Аларик направи знак на един от прислужниците да долее.

— Всъщност аз съм този, който трябва да се пази — започна той с усмивка. — Но както виждате, изобщо не ме е страх да пия от една и съща чаша с вас. Нещо повече, чувствам се поласкан.

Докато траеше пиршеството, за доброто настроение на присъстващите се грижеха жонгльори и дресьори на танцуващи мечки и диви котки. После започнаха танците и Фалън просто не можеше да си поеме дъх. Тя се смееше и флиртуваше с цял куп млади рицари, без да си дава сметка, че по този начин предизвиква завист и ревност в присъстващите дами. В един момент дори видя Аларик да танцува с едрогърда червенокоса жена, която упорито му шепнеше нещо в ухото и най-безсрамно търкаше тялото си в неговото.

Тази вечер дукът пи по-малко от обичайното и независимо от веселието, което цареше навсякъде, лицето му изглеждаше сериозно. Накрая той се оттегли с Харалд в личните си покои. Движена от лошо предчувствие, Фалън скришом ги последва.

За неин късмет двамата забравиха за затворят вратата зад гърба си и Фалън успя да види, че около дългата маса пред камината са се събрали много мъже, сред които позна доведените братя на Уилям — Одо и Робер, както и архиепископа.