Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

— Харалд, трябва да гласувате за мен, когато Съветът на великите се събере след смъртта на Едуард. Настоявам да ми обещаете поддръжката си още сега.

— Но това не е по силите ми — опита се да обясни Харалд.

— Едуард ми обеща трона, Харалд. Искам от вас само едно — съгласието ви, че ще дадете гласа си за мен, за да подсигурите правото ми върху престола. Може би трябва дори отсега, докато Едуард е жив, да изградим заедно военна база в Доувър.

При тези думи дукът се усмихна дяволито. Собствената му идея, родила се току-що в главата му, очевидно го въодушевяваше, а гласът му издаваше страст и ентусиазъм.

— Представяте ли си, Харалд? Вие и аз! Представяте ли си само какво можем да направим ние двамата за Англия!

Фалън притисна устата си с ръка, за да не изкрещи. Какво си въобразяваше този дук там? Англия никога нямаше да позволи да я управлява този норманин! Тя напрегнато очакваше какво ще отговори баща й. Щеше ли да отстъпи пред Уилям? Години наред той трябваше да се бори с приумиците на краля, граничещи понякога с идиотизъм. А може би наистина вярваше, че под управлението на Уилям нещата ще потръгнат? Фалън затаи дъх, тъй като в този миг дукът сложи на масата дебела библия.

— Обещайте, Харалд! Закълнете се над Светата библия!

В отчаянието си Харалд се опитваше да обясни на дука по какъв начин действа Съветът на великите, но Уилям твърдоглаво настояваше на своето. Най-накрая Харалд не издържа, въздъхна, целуна библията и се закле, че ще подкрепя Уилям в преследването на амбициозния му план.

Съвсем объркана от видяното и чутото, Фалън се дръпна назад. Баща й всъщност много добре знаеше, че за чужденеца нямаше да гласува нито един английски благородник. Та нали тъкмо по тази причина години наред търсиха жив наследник с кралска кръв! А и простолюдието със сигурност щеше да предпочете Едгар Ателинг, независимо от младостта му. Накрая стигна до извода, че баща й е действал под натиск. Той разбираше, че ако не отстъпи, Уилям ще ги задържи като пленници.

Внезапно обаче долови съвсем близо гласове и отвори най-близката врата, за да се скрие. В стаята имаше огромно легло, писалище, както и няколко стола, ракли и стойка за оръжие. Камината бе запалена, а в голямото дървено корито пред нея седеше човек, чието лице бе покрито с мокра кърпа.

— Нижел, ти ли си? Ела да ми долееш още малко вода.

Фалън позна начаса този дълбок глас и замръзна на място.

— По дяволите, Нижел, не чуваш ли какво ти казвам? Размърдай се, момче! Няма да карам дамата да ме чака, я!

Боже, онази, червенокосата, била дама, помисли си Фалън с неприязън. Само варварин може да открие нещо хубаво в такава вулгарна жена. Дали пък да не долее гореща вода вместо слугата? Може би тогава той нямаше да махне кърпата от лицето си? Речено-сторено — тя грабна нервно котлето и се наведе разтреперана над коритото.

— Нижел — повтори той нетърпеливо и направи точно това, от което тя се боеше. Фалън пусна котлето и понечи да избяга. Но закъсня. Аларик я хвана за китката и я притегли в коритото.

— Пак ли вие?

Тя лежеше безпомощна върху коленете му, а мократа рокля прилепна към тялото й. Отчаяно се опита да се измъкне от хватката, но напразно.

— Пуснете ме — изкрещя тя. — Проклет нормански плъх!

Вместо това обаче той я притегли още по-плътно към себе си. За неин ужас зърната на гърдите й набъбнаха от интимното съприкосновение с тялото му. Изпита усещането, че е разсъблечена — мократа рокля бе станала напълно прозрачна. Когато осъзна каква гледка представлява за мъжките му очи, цялата поруменя от срам.

А неговият поглед наистина се спусна, жаден и безсрамен, надолу до твърдата й гръд, за да се завърне веднага след това обратно на лицето й. Синевата на очите й, копринената черна коса, полуотворените устни, твърдите, стегнати гърди — всичко това направо го подлудяваше. Устните му се впиха в нейните, ръцете му се плъзнаха леко и нежно по гърдите и погалиха втвърдените зърна. В този миг тя усети как езикът му проникна в устата й и любопитно се заигра там.

Едновременно замаяна, уплашена и възбудена, тя почувства подсъзнателно, че в нея набъбват сокове и сладостни тръпки разтърсват тялото й. Как е възможно, помисли си тя, да мразиш някого толкова силно и същевременно той да събужда в душата ти такива чувства?

Устата му се откъсна внезапно от нейната и тя се завърна в действителността.

— Копеле! — изхълца Фалън с подути, треперещи устни.

— Дъще на Харалд, предупреждавам ви!