Хедър Греъм - Триумф

След по-малко от минута стройният черен жребец се спря до коня на Тейлър. Тейлър поздрави сърдечно Иън Маккензи, наследника на тази огромна плантация, стига да доживееше края на войната.

— Здравей, Иън! — кимна той към отколешния си приятел. — За Бога, какво правиш тук? Може би си тук за същото, за което ме изпратиха и мен? Тогава се опасявам, че моето присъствие е излишно, така ли?

Иън скочи от седлото. Сините му очи измериха изпитателно Тейлър, а после, когато и Тейлър слезе от своя жребец Фрайър, двамата бойни другари топло си стиснаха ръце.

— Хм, изглеждаш много добре и напълно здрав.

— За разочарование на брат ми, предполагам — усмихна се Иън. — Преди да стане негова съпруга, моята снаха между другото спомена, че аз съм „по-силният и по-здравият“ от нас двамата, което Джулиан е приел като обида. Опасявам се, че всички от нашето семейство са известни с това, че обичат да се хранят по-добре, макар да съм сигурен, че ако Джулиан може по-често да се връща у дома, майка ни така ще се постарае, че едва ли някой ще посмее да му се присмива, че бил прекалено слаб и мършав.

— Симарон си остава все така впечатляващо имение, каквото впрочем винаги е било — каза Тейлър. — Сигурен съм, че Джулиан ще стане внушителен като родния си дом, ако остане за по-дълго в него. Как са останалите членове на фамилията Маккензи, имаш ли вести от тях? Чух, че Сидни се омъжила за Джеси Халстън и сега живеела във Вашингтон, но не успях да се видя с нея, преди да потегля на юг.

— Сидни е добре. След битката при Гетисбърг се срещнах с Джеси — замислено сподели Иън. — Сидни се е заела с новите си задължения. Беше много загрижена за преместването си в столицата, когато най-ненадейно се озова в затвора. Според думите му Джеси отново ще се застъпи за нея и аз очаквам той да й повлияе благотворно.

— Звучи обнадеждаващо, поне според мен. Надявам се, че и ти си на същото мнение. Нали и двамата сме офицери от армията на Севера? — каза Тейлър.

— Да, добре е, понеже сега Сидни е под закрилата на Джеси Халстън — примирено въздъхна Иън.

— Не се съмнявам, че Сидни вече е вън от всякаква опасност — продължи Тейлър. — А ти защо си пристигнал тук, толкова на юг? Ако знаех, че ще дойдеш, може би нямаше да се налага и аз да…

— Хм, всъщност много се радвам, че дори и ти не си узнал за моето пристигане тук за коледните празници. Между другото, самият аз до последния момент не подозирах, че ще получа този шанс. А на теб мога да ти обещая, че ще посрещнеш Коледа много весело с моите роднини.

— Въобще не съм се съмнявал в това. Работата обаче е там, че…

— Да не би да си искал да те изпратят точно тук, във Флорида? — прекъсна го Иън.

— Отдавна исках това и отначало ми разрешиха, а после ми отказаха — кимна Тейлър. — Сега, когато съм тук, виждам, че възникват непредвидени затруднения.

Иън го изгледа внимателно.

— Предполагам, че причините са многобройни — тихо добави той. — Е, поне докато траят празниците, всички ще се радваме, че си сред нас. Особено ще се зарадват моите родители.

— Нима ме помнят още?

— Баща ми никога нищо не забравя, особено ако става дума за нещо, което го вълнува, понеже всичко това му напомня за мъчителните превратности, настъпили през последните години.

Разколебан, Иън за кратко замълча, приковал напрегнатия си поглед в лицето на Тейлър.

— Баща ми следеше много внимателно усилията на брат си да се съпротивлява на военните, които нахлуваха на няколко пъти в неговото имение по време на войните със семинолите. Той нито веднъж не се скара с брат си, нито с някое от неговите деца. А колкото до Джулиан, баща ми е много радостен, че по-малкият му син е лекар и спасява живота на хората, а не е убиец. А пък сестра ми…

— Тя остана в дома ви, при родителите си, нали? Трябва да призная, че не си я спомням. Тя бе още пеленаче, струва ми се, когато пристигнах тук заедно с Джулиан. Не вярвам да е посещавала къщата на майка ми през детските си години.

— Името й е Тия. Беше съвсем малка, едва бе проходила, когато ти ни посети заедно с чичо Джеймс. Беше толкова отдавна… Сега тя си е у дома. Ще я видиш, когато седнем на масата за празничната вечеря. Слава Богу, ще се запознаеш с нея в присъствието на баща ни, защото пред него Тия не се осмелява да спори разгорещено — както е свикнала — с всички присъстващи. Сърцето й е отдадено на Флорида много повече отколкото на каузата на Конфедерацията, а да знаеш как мрази янките! Сега е заета да помага на Джулиан — грижи се за неговите пациенти, затова родителите ми са спокойни, че е в сигурни ръце, макар да се опасявам, че мама и татко не подозират колко често Тия напуска болницата на Джулиан. Много се безпокоя за нея, често си мисля за опасностите, на които се излага малката ми сестричка, но имам пълно доверие на Джулиан и не се съмнявам, че той ще я държи в тила, далеч от полесраженията.