Хедър Греъм - Триумф

— Не съм стигала дотам. Само се опитвах да се държа приятелски, да бъда любезна с всички, обаче някои хора са склонни да приемат подобна любезност прекалено на сериозно.

— Да, признавам, че си любезна и състрадателна — кимна Тара и се усмихна. — Само че отсега съжалявам този, който ще се влюби в теб, защото ти рано или късно ще го пратиш по дяволите!

— По дяволите? Мамо, нали ти си ме учила, че една лейди не трябва да използва подобни изрази…

— Съжалявам, скъпа. Имаш право. Да се говори истината често пъти е сериозно бреме. Но все пак искам да ти напомня да бъдеш любезна с полковник Реймънд Уиър, без да забравяш, че трябва много да внимаваш с него.

— Знаеш ли, мамо, навремето се колебаех дали да не се омъжа за него — призна й Тия.

— Той е истински джентълмен — рече Тара, но от Тия не убягна, че отговорът й прозвуча някак си резервирано.

— Хм… струва ми се, че преглътна едно „обаче“.

— Не съм сигурна, че той е най-подходящият кандидат за теб.

— Там е работа, че и аз не съм сигурна — веднага се съгласи Тия. — Струва ли си да се омъжвам за него само защото е много мил с мен?

— Никога не бива да се омъжваш поради друга причина, освен по любов — натъртено подчерта Тара.

Тия се усмихна, заобиколи леглото и отново седна, заровила пръсти в косите си.

— Мамо, ти си толкова особена! Повечето родители съветват дъщерите си да се омъжват за избрания от тях жених, а ти открито насърчаваш романтичните увлечения! — Тия се извърна на леглото и погледна очаквателно към майка си. — Странно, защото съм чувала, че си се омъжила за баща ми съвсем спонтанно, за да се отървеш от някакъв много досаден твой ухажор, а не по любов.

Тара отпусна ръце в скута си и за кратко се замисли, преди отново да вдигне глава.

— Ти си много дръзко, дори невъзпитано момиче, госпожице Тия Маккензи. Обожавам баща ти и ти много добре го знаеш.

— Ах, да, забравих, че любовта те е споходила впоследствие — добави Тия с предизвикателна усмивка. — Естествено, след като не съществува по-прекрасен човек от баща ми.

Майка й я изгледа и този път заговори още по-тихо и предпазливо:

— Да, той наистина е прекрасен човек, но вие с Джулиан, изглежда, вече не сте съгласни с това, което ви е учил.

Тия млъкна, засегната от думите на майка си, и се настани по турски на леглото.

— Не че не съм съгласна, мамо, но щатът Флорида…

— Щатът Флорида е пълен с фанатици, които не се уморяват да надават призиви за извоюване на бойна слава. Сред тях е и полковник Реймънд Уиър. Той е толкова увлечен в мечтите си да доживее победата на Юга, че е сляп за всичко останало. Точно затова не съм сигурна, че е подходящ за твой съпруг, без значение дали е влюбен в теб или не!

— Наистина ли? — Откъм вратата долетя плътен мъжки глас. — Не съм сигурен дали той е най-подходящият кандидат за теб, моя малка сестричке. Ти си напълно права, мамо! Все пак жалко за онзи злочест момък, който ще се влюби в нея, защото нашата Тия е кошмар за мъжете!

Тия и майка й се сепнаха. На прага бе застанал строен млад мъж и макар да беше в униформа на армията на янките, бе добре дошъл в този южняшки дом. Висок, чернокос и със сини очи, с масивната си фигура той изпълваше цялата рамка на вратата.

— Иън! — извика Тара.

Тия също не закъсня да изкрещи от радост:

— Иън!

Двете веднага се спуснаха към вратата. Тия отстъпи, за да позволи на майка си първа да прегърне първородния си сян. Тара се разтрепери, сълзи замрежиха очите й. Огледа внимателно сина си от главата до петите, за да се увери, че не е ранен, но Тия я заобиколи и прегърна брат си, сгуши се в прегръдката му и силно се притисна към гърдите му.

— Иън, за Бога, къде изчезна толкова задълго… промърмори Тара.

— Пристигнах с един кораб, мамо, който акостира на юг от имението ни. Завладяхме неголям плацдарм на брега. Надявам се да се добера до Сейнт Огъстин, за да се видя с Алайна и с децата, но…

— О, Господи, Иън, така ми се иска да се прибереш при жена си и децата си, но моля те, нима ще си тръгнеш веднага?

Той поклати глава и сините му очи блеснаха, когато се взря в лицето на майка си.

— Ако Алайна е получила последната ми телеграма, тя ще бъде тук преди вечеря.

— О, това се казва коледен подарък! Две от децата ми са отново у дома… а и внуците ми всеки момент ще дойдат!

Иън се обърна към сестра си.

— Къде е Джулиан? — неспокойно запита той.

— Джулиан е добре, но сега се намира на север — веднага му обясни Тия. Откакто войната бе започнала, двамата братя се бяха срещали съвсем за кратко.