Хедър Греъм - Триумф

Отново я обзе неприятното усещане за вина и неловкост.

Но нали можеше да бъде по-зле. Много по-зле. Освен ако…

Според слуховете част от войските на янките се заблудили в безлюдните блатисти местности във вътрешността на Флорида, защото поели по пътеки, които отдавна били изоставени от индианците и не водели на никъде. Това позволило на всички отреди на южняците да се измъкнат от преследвачите и да оцелеят.

На вратата се почука.

— Добро утро, скъпа!

В спалнята се появи майка й. Тара беше висока, елегантна, с великолепни руси коси, без нито един бял косъм, въпреки че беше навършила четиридесет и пет. „Усмивката й сияе като че ли слънцето огря спалнята“ — помисли си Тия и се усмихна, а после се сгуши още по-дълбоко в леглото. Майка й изглеждаше крехка, но притежаваше стоманена воля. Независимо какво мислеше по някой въпрос, тя умееше да сдържа думите си. Джарет Маккензи бе решил твърдо да остане неутрален, доколкото бе възможно, въпреки че това силно затрудняваше общуването му със съседите, но съпругата му го поддържаше с цялата страст и дипломатично умение, на което бе способна. Всеки път, когато някой от синовете им се прибираше у дома, майката на Тия се стремеше да не включва политическите спорове сред обичайните теми на семейните разговори. Това бе истински подвиг, когато по четирите краища на огромната страна често се стигаше дотам бащи и синове да не разменят нито дума с години, понеже поддържаха противниковите политически лагери. Племенниците и племенничките й, всичките до един убедени поддръжници на Юга, по всяко време бяха добре дошли в дома й. Тара подслоняваше ранени офицери и войници от двете враждуващи армии и полагаше за тях много грижи. Представители на тези две армии понякога се срещаха в имението Симарон, за да обсъждат различни въпроси — размяната на пленници, евакуацията на наскоро окупираните територии, условията за капитулация на обкръжените части, детайлите около временните примирия.

Тара дръпна завесите, за да позволи на слънцето да огрее спалнята.

— Мамо, това е жестоко от твоя страна — изхленчи Тия и се скри още по-надълбоко под завивките. Закри очи с ръка от заслепяващата светлина.

— Ти проспа вече цели десет часа, дъще.

— Но нали съм си у дома за Коледа!

— Забрави ли, че сама реши да участваш във войната — припомни й Тара. — Нито имаш чин, нито те чакат някакви по-специални задължения. Освен това никой не ти плаща, така че нищо не те задължава да оставаш в болницата на Джулиан.

Тия се надигна в леглото и се загледа в майка си, която започна да разтваря всички прозорци, за да проветри спалнята. Вътре нахлу студен въздух. Тара замълча, замислена и загледана през прозореца, сякаш съзерцаваше някаква сцена от миналото, поради което не усещаше студа.

— А ти тогава не ме спря и аз отидох в болницата! — припомни й Тия, любопитна да разбере какво толкова странно виждаше майка й през прозореца.

Но Тара бързо се обърна и заговори с усмивка:

— Ти сама си избра съдбата, а аз одобрявам решителността ти. Освен това много помогна на брат си. Бог знае колко човешки живота би спасила, ако бе останала там за Коледа. Но аз съм безкрайно радостна, че си дойде у дома. Всеки път, когато някой от вас напусне имението, сърцето ми се свива от страх, че повече няма да се върне при нас. Настръхвам, когато чуя, че са донесли нов списък с убити и ранени…

Тия скочи от леглото и изтича към майка си, за да я прегърне.

— Аз съм в безопасност, мамо, можеш да не се съмняваш в това. А Джулиан е хирург…

— Колко си неразумна! Ние с баща ти не сме нито глупави, нито глухи. Чуваме какво става. Наистина Джулиан не е на бойното поле, но Иън…

Отново стигнахме до най-болезнената тема, каза си Тия. Но не промълви нито дума. В края на краищата това бе домът на бащата на майка й. А тя обожаваше брат си, въпреки че имаше за какво да се спори, когато ставаше дума за Иън.

— О, мамо, не бива да се тревожиш!

— Не мога да не се тревожа, нали съм твоя майка — промърмори Тара, отдръпна се и се вгледа напрегнато в лицето на дъщеря си. — Струваш ми се отслабнала.

— Това е добре, защото и без това съм толкова ниска.

— Не си ниска, скъпа, а си дребничка.

— Ниска съм! Какво ще стане с мен? Нали съм родена в семейство на гиганти. Ето, дори и ти си толкова висока.

— Дребничка си, Тия, това е точната дума — въздъхна Тара. — Но това никак не е зле за една жена, защото означава, че имаш много фина структура и изящна фигура. Всъщност никак не си ниска — височината ти е някъде около средната и в сравнение с други жени дори можеш да минеш за височка. Само малко си по-нисичка от мен, но това ти се струва кой знае каква разлика, защото винаги се сравняваш с такива едри мъже като баща си и братята си…