Хедър Греъм - Триумф

Не, разбира се, не бе така, защото някои промени се бяха оказали неизбежни. Повечето от конете на баща й бяха взети от тиловите снабдители на кавалерията. На вечерята снощи цялото семейство реши да пести и се ограничи с цикория, макар че имаха запас от кафе на зърна в килера. Вече внимаваха със свещите и не ги оставяха безгрижно да догарят в свещниците. Събираха парафина, за да го сваряват за домашен сапун. Докато лежеше в леглото си, Тия усети пронизващото въздушно течение, проникващо по-лесно през прозорците, тъй като дървените капаци бяха насечени за подпалки. Младата жена усети как сърцето й заби ускорено. Симарон, нейният роден Симарон щеше да устои на всички превратности на съдбата. Никой и нищо не можеше да я разубеди в това. Защото Симарон всъщност приличаше на крепост, макар и не толкова голяма, каквито бяха замъците от приказките. Къщата си стоеше непоклатимо на мястото си, прислужниците и ратаите бяха налице, всичко си беше както винаги, с изключение… на това, че войната бавно, но неумолимо напредваше на юг. Е, засега поне в околността не бе проникнала ужасяващата нищета, както бе навред в разположените по на север щати. Навсякъде в Юга хората оставаха без покрив заради настъпващите армии, страдаха от грабежите, от безчинствата на мародерите, имуществата им се стопяваха заради безмилостните конфискации. Бежанците се тълпяха в по-големите градове. Устремно напредваща войска на янките заграбваше всичко, което бе скътано за прехрана на населението през зимата, след което палеше безжалостно не само домовете, но и хамбарите и оборите, за да не остане дори зрънце жито за изхранване на отстъпващите южняци. Някои офицери от двете армии се опитваха да въведат ред и да ограничат безпощадното съсипване на припасите, да усмирят грабителите, но техните призиви оставаха глас в пустиня. За да бъдат изхранени многохилядните армии, огромни области трябваше да бъдат опустошени. Тия си припомни слуховете, че тази омразна война можеше отдавна да е прекратена, ако южнячките не бяха такива пламенни патриотки, готови на всякакви изпитания в името на крайната победа. Самата Тия не бе съвсем уверена в тази кауза. Защото беше лесно да демонстрираш патриотизма си, когато си нахранен, заможен, добре облечен, край топлото огнище, ала всичко се променяше до неузнаваемост, когато гладуваш и мръзнеш, бездомен и осакатен, когато всички мечти са се превърнали в прах и пепел.

Затова точно сега да се завърне в родния дом бе толкова очарователно. Да помага на Джулиан във военната болница, която не променяше местоположението си, беше нещо съвсем друго. Там Тия се чувстваше уверена в себе си и полезна за околните. Дори се смяташе за опитен стар кадър, понеже напоследък във военните болници бяха призовани много девойки. Но ситуацията ставаше все по-опасна, защото янките започнаха да се интересуват от Флорида. Брат й Джулиан бе принуден да премести болницата. На нея бе възложил задачата да отведе двама от ранените, но по пътя неочаквано тя се бе забавила и тогава се бе натъкнала на кавалерията на южняците. За всичко това бе виновен онзи проклет безименен янки!

Кавалеристите на Дикси я бяха довели до имението на баща й вчера следобед. По пътя се държаха учтиво, дори много любезно и за нея бе удоволствие да язди с тях. За Тия тези кавалеристи представляваха опората на нейния роден щат, особено сега, когато все повече войски бяха изтегляни на север, за да се опитат да удържат настъпващите войски на янките. Тя бе решила след Коледа да се присъедини към хирургическия екип на брат си Джулиан, независимо къде ще се помещава неговата полева болница. Рианон, за която Джулиан наскоро се бе оженил, им помагаше много в хирургическите операции, но вече очакваше първото си дете, а освен това във всички военни болници винаги имаше нужда от медицински сестри. Но засега за Тия беше най-добре да е у дома. Нямаше по-добро място да си почине, да се възстанови след уморителното пътуване, да се почувства на сигурно място и най-важното — да излекува раните, нанесени върху самоувереността й след срещата с онзи ужасен янки.

Само при мисълта за него Тия сърдито стисна зъби. Наистина този непознат не бе довел в местността основните сили на янките, но това още не означаваше, че няма да осведоми командирите си за придвижването на войските на южняците. Бунтовниците не само щяха да бъдат принудени да изоставят плановете си за конфискуването на толкова необходимите храни, но и да избягат, особено след като многобройните и добре въоръжени янки пазеха толкова строго провизиите.