Хедър Греъм - Триумф

— Джеси явно е харесал тази страстна хубавица и аз мога само да подкрепя избора му. Бива си я тази лейди, нали, момчета?

Другите войници се провикнаха окуражаващо, някои дори отново заръкопляскаха. Явно добре се забавляваха и бяха останали много доволни от нейната демонстрация на смелост и самочувствие. С пламнало лице Сидни за миг се поколеба дали да не се поклони като актрисите на сцената, но в същото време много й се искаше да потъне вдън земя или да побегне накъдето й видят очите. Толкова често беше упреквана, че е южнячка, толкова бе страдала заради опитите си да подпомага негрите във Вашингтон, толкова пъти бе унижавана по повод примеса на индианска кръв!

— Сержант Уолкър! — силно се провикна един офицер от артилерията, облегнат на мощния ствол на стар дъб. — Пуснете тази лейди да премине през граничната бариера.

— Лейди ли? Слушайте, сър…

— Сержант, казах ви да позволите на тази лейди да премине.

— Но…

— Веднага!

Сидни погледна в очите артилерийския офицер. Изглеждаше около петдесетгодишен, но вероятно беше доста по-млад. Косата му беше прошарена и може би това я заблуди за възрастта му. Очите му й се сториха уморени. Опита се да се усмихне в знак на признателност.

— Благодаря ви, сър.

Той й отвърна с лек поклон.

— За мен беше удоволствие, госпожо Халстън.

Сидни забърза към фургона. Щом се озова на капрата, веднага дръпна поводите. Чувстваше се много изтощена и объркана. Не й помогна възхитеният поглед, с който я удостои Сиси.

— Гордея се с теб — прошепна й Сиси. — Това се казва истинска бунтовничка от Юга.

— Не съм никаква бунтовничка от Юга! — ядосано извика Сидни. — Честно казано, бих искала да беше моя робиня. Тогава щях да ти съдера кожата с камшика!

Сиси избухна в толкова силен смях, че очите й се насълзиха.

— Ти ме забърка в тази недостойна контрабанда! — обвини я Сидни.

— Не, госпожо Халстън, вие само помогнахте на две човешки същества да се сдобият със свобода и така спасихте живота им. Благодаря ви от цялото си сърце. Не се съмнявам, че и Бог ще бъде доволен от тази смела постъпка. Сидни, ти си чудесна приятелка!

Сидни скептично поклати глава.

— Сиси, не искам да съм чудесна. Това, което сторих, беше грешка, дори грях, защото ти ме подмами…

— Целта винаги оправдава средствата. Макиавели го е казал.

— Откога робите започнаха да четат Макиавели? — попита я Сидни.

— Аз съм образована, Сидни. Знаеш, че образованието е по-важно от всичко?

Вперила учуден поглед в Сиси, Сидни отново заклати глава скептично.

— Стотици, дори хиляди хора нямат никакво образование. Истинските роби, онези, които цял живот са превивали гръб в плантациите, съвсем не изглеждат като теб, Сиси! Знаеш ли как преживяват те? Тази война ще ги запрати в един опустошен свят. Ще бъдат съсипани стотици имения, хората ще останат без покрив, а когато стихне последното сражение, хората ще си измислят нов повод, за да се избиват. Животът ще бъде ужасно тежък.

— Но нали свободата е първата стъпка към щастието?

— За какво им е на хората свобода, ако измират от глад?

— Свободата — това е да не усещаш бичът да се врязва в голия ти гръб, госпожо Сидни. Ти никога не си се опасявала, че синът или дъщеря ти могат да бъдат продадени на нов господар, дори в друг щат, и там може да не са милостиви с тях. Свободата, Сидни, е неописуемо благо. Не е зле да се замислиш за това. Ти още не си забравила затвора. Е, не мислиш ли, че свободата си заслужава дори най-скъпата цена?

Сиси умееше да говори изключително убедително.

— За Бога, Сиси, не зная какво да ти отвърна. — Сидни бавно поклати глава. — Наистина не зная.

— Аз пък зная, че още не съм ти се отблагодарила за всичко, което стори за мен и за моите хора. А когато и Джеси узнае за това…

— О, Господи, да не си посмяла да го кажеш на Джеси!

— Но…

— Не! Не ме карай да повтарям! Кълна се, че няма да позволя да ме намесваш в каквито и да било афери.

— Но ти току-що ни помогна да…

— Сиси, крайно време е да разбереш. Вече сме на територията на янките. Можеха да ни арестуват и дори да ни убият!

— Но на теб не ти липсва нито смелост, нито решителност.

— Сиси, за нищо на света не бива да го казваш на Джеси! Моля те, обещай ми!

— Всички военни те гледат с възхищение и пред теб се от варят всички врати, Сидни, понеже си истинска красавица.

Сиси внезапно протегна ръка и докосна един кичур от дългата кестенява коса на Сидни.

— Само че имам и индианска кръв — задъхано я прекъсна Сидни, стисна зъби и отново се замисли върху обидното държане на онзи досаден сержант.