Хедър Греъм - Триумф

А сега всичко се промени…

Армията толкова ревностно преследваше непокорните, че се стигна дотам немалко семиноли с радост да се записват доброволци във войската на Конфедерацията — щом надяваха униформата, която дълбоко в душите си искрено ненавиждаха, те се освобождаваха от задължението да поемат на запад.

Като че ли нямаше значение колцина от озлобените хора, доскоро преследващи индианците, сега бяха сменили униформите си. За повечето от семиноли и за другите червенокожи във Флорида униформата на янките беше и си остана омразен символ. Баща й, братята й — всички те бяха на страната на Юга. По ирония на съдбата това, в което те вярваха и за което се бореха, неочаквано за всички придоби много важно значение.

— Какво ли не съм принудена да правя, за да запазя нашето приятелство — наруши мълчанието Сидни.

— Приятелство ли? Каква съм ти аз в края на краищата, приятелка, или прислужница? — недоволно попита Сиси.

— О, Господи, пак ли започваш? Ето ме рамо до рамо с теб, нали рискувам живота си наравно с вас тримата, за да пресечем фронтовата линия, а ти продължаваш да ме ядосваш. Нека сега аз да те попитам: ти приятелка ли си ми? Не, за Бога! Нали ти бе причината да ме арестуват!

— Не съм виновна. Просто знаех, че си решила да навредиш с каквото можеш на войската на янките, последвах те и само се ослушах какво се приказва наоколо…

— И докато ме шпионираше, ме арестуваха.

— Е, за това беше виновен Джеси.

— Но благодарение на теб.

— Е, нали той се омъжи за теб, нали те измъкна от затвора? Така че в края на краищата всичко приключи добре за теб, нали?

— О, да, чудесно беше, не ще и дума! Това е формален брак, защото ние се ненавиждаме…

— Той никога не те е мразил — прекъсна я Сиси и я погледна в очите. — Ти го мразиш, защото си мислиш, че той те предаде, като те принуди да останеш тук. Държиш се като глупачка. Той позволи на брат ти да си тръгне, макар че това бе в пълен разрез със схващанията му. Като те задължи да останеш при него, той предостави много по-добри възможности на Джеръм да избяга. Освен това те предпазваше от опасностите. Арестува те, защото бе длъжен да го стори. И въобще не вярвам, че те мрази. Мисля, че ти се намеси в тази проклета война, понеже сама не вярваш на себе си.

— Хич не ме интересува какво мислиш! — кипна Сидни. — Защото, ако искаш да знаеш…

— Сидни! — рязко я прекъсна Сиси. По лицето й се четеше уплаха. — Там има някой!

Сидни млъкна и се заслуша. Нещо шаваше в храстите пред тях. Сидни усети как лицето й пребледня. Досега бе възразявала на Сиси, защото й бе много ядосана, и в суматохата въобще бе забравила за опасността да бъдат заловени от някой бродещ наоколо патрул на южняците.

Кой ли се спотайваше в полумрака?

Внезапно прокънтя дълбок и внушителен глас. На изплашените жени им се стори, че заговори самият Господ Бог.

— Стой! В името на Бога и Съюза, спрете фургона!

Сидни веднага дръпна поводите. Припомни си, че не само те рискуваха, но и ефрейтор Рандъл — прекалено се бе приближил до позициите на янките. На пътеката изскочи войник с пушка в ръце.

— Кои сте вие и закъде пътувате?

— Ето документите ми, сър — смутено промълви Сидни. Той пристъпи към фургона, хвърли бегъл поглед на документите на четиримата пътници и махна с ръка да продължават напред.

— Продължавайте, госпожо. Следващият патрул ще претърси фургона.

Тя му благодари и пое по пътеката.

Скоро пак ги спряха. Този път около фургона се струпаха десетина войници. От едната страна на пътя се виждаха палатки и огньове. Край дърветата някои от войниците пиеха кафе от канчетата си, други почистваха оръжията си. Сидни се смъкна от капрата на фургона с документите в ръка и кимна на тези, които забелязаха пристигането й. Струваше й се, че десетки очи следят всяка нейна стъпка. Никак не й бе спокойно, задето бе оставила Сиси и другите двама негри във фургона. Сега идваше най-трудното. Вече се бе уморила от дългото пътуване и главата я болеше.

Подаде документите на един сержант. Той ги прегледа, а после се взря в нея. Замисли се за нещо и отново я погледна. Сидни започна неспокойно да пристъпва от крак на крак, дори промърмори обичайните думи:

— Документите ми, сър, са съвсем редовни.

— Но името ви е Маккензи — изтъкна той. — Роднина ли сте на полковник Маккензи?

Тя нито за миг не забравяше, че вече е на територията, окупирана от янките.

„Кой полковник Маккензи?“, искаше й се да попита.

Знаеше, че вероятно сержантът намеква за братовчед й Иън, полковник от войската на янките. Тя се изкушаваше да му признае, че беше роднина и на Джулиан, който бе неин братовчед и брат на Иън, също полковник, само че от войската на южняците, а освен това имаше още един полковник Маккензи — Брент, хирургът, с когото съвсем наскоро се бе срещнала. Разбира се, тя не бе забравила и другия си брат, морския капитан Джеръм Маккензи, когото бе използвала, когато се опита да напусне южните щати, но само споменаването на името му пред федералистите щеше да предизвика гневна реакция, тъй като той продължаваше да нарушава блокадата, наложена от янките около пристанищата на Юга.