Хедър Греъм - Триумф

За нейна изненада офицерът отстъпи крачка назад, може би защото бе поразен от нейната настойчивост.

— Госпожо Халстън, мисля, че е крайно време да разберете веднъж завинаги, че нашата столица Вашингтон, окръг Колумбия, е застрашена да се превърне в гнездо на змии и шпиони. А като се има предвид, че вече е доказано колко активно вие разузнавате в полза на нашите врагове, не съм сигурен дали е разумно да ви позволяваме толкова често да прекосявате фронтовата линия. Няма значение дали в момента пренасяте или не някакви поверителни сведения…

— Не пренасям никакви тайни сведения!

— Кои са тези хора с вас? — внезапно промени темата офицерът.

— Какво?

— Питам за онези негри там.

Тя се изправи в цял ръст. Дори и сега той стърчеше с половин глава над нея, но все пак Сидни се почувства по-уверена и по-силна, за да се пребори с този заядлив офицер.

— Тази жена е свободна и живее във Вашингтон. И напълно го заслужава, защото, за ваше сведение, тя неведнъж е вършила сериозни услуги на вас, северняците.

Той огледа Сиси с едва прикрито недоверие.

— На кого, казвате, е вършила тя услуги — на Федерацията, или на други негри?

Сидни вторачи гневен поглед в невъзмутимото лице на офицера.

— Президентът Линкълн ни учи, че най-големият ни враг е робството, нали така беше? Не се съмнявам, че онези консерватори от Юга са вбесени от тази промяна, но не вярвах, че един офицер от армията на Севера ще ме обижда само защото ме придружават освободени чернокожи!

— Вижте, госпожо Халстън, нашият град вече е претъпкан с бегълци и с освободени негри. Толкова са много, че вече няма къде да ги приютяваме.

— Това е градът на господин Линкълн и те ще останат тук. Пуснете ме да премина границата заедно с тези хора. Ако ми откажете съдействие, ще съжалявате много, извънредно много за всичките затруднения, които ми причинявате.

Офицерът обаче този път се ядоса не на шега. Изгледа я толкова гневно, че Сидни цялата потрепери.

— Не биваше да ви пускат от затвора, госпожо. Трябва ли ви обяснявам колко съжалявам за това лекомислие на нашите хора?

— Само че вече съм на свобода! — рече тя, усмихна се предизвикателно и се обърна.

— Почакайте! — извика офицерът след нея.

Сидни не разбираше какво иска той от нея — да я засипва с досадните си нравоучения или да продължи да я разпитва, за да се добере до нещо, което би я уличило в нарушение на законите. Но той допусна грешка, като се нахвърли срещу нея с толкова обидни упреци и сега тя за нищо на света нямаше да търпи подмятанията му.

Сидни рязко се обърна, втурна се назад към него и го удари силно по брадата.

— Вие не сте истински войник и не бива да го забравяте. Докато смелите мъже се сражават в битките, вие само следите отстрани техните подвизи!

— Но защо… — опита се да възрази офицерът. Лицето му се бе зачервило от ярост. Ръката му машинално търкаше червения белег от нейния удар. — Защо именно вие…

— …защо се занимавам с бегълци от Юга? Внимавайте какво ще кажете сега, сър, за да не се налага да ви припомня, че може би сред вашите прадеди може да се открие някоя чернокожа прабаба!

Сидни се сепна от неочакваните ръкопляскания и одобрителни възгласи. Обърна се и видя група войници от армията на янките, застанали край дърветата — всички до един бяха вперили погледи в нея и искрено се забавляваха на неочакваното представление.

— Браво, госпожо, вие му показахте какво означава достойно поведение! — извика след нея един млад войник.

— И ако той дръзне да ви посегне, не се плашете, ние ще му дадем урок, който ще запомни завинаги! — обади се друг. На раменете си имаше сержантски нашивки, както и по-възрастния мъж до него, но се отличаваше с гъстите си сиви мустаци и бакенбарди, с набитата си и мускулеста фигура.

— Нима забравихте, сержант, как трябва да се разговаря с една лейди? — строго попита той.

— Тази лейди беше обвинена в шпионаж в полза на Конфедерацията! — възрази сержантът от патрула.

— Ако във Вашингтон окачваме на бесилката всички, които проявяват симпатии към Юга, в столицата ще останем само мъже. А колкото до госпожа Халстън, е, не ми се вярва повече да се занимава с дейности, насочени срещу Съюза. Даже ми се струва, че може да е помогнала на онези нещастни хора във фургона. Нали сега във Вашингтон са се приютили хиляди бежанци? Какво лошо има в това, че госпожа Халстън е довела още двама?

— Ама нали тя е съпруга на Джеси? — попита кавалеристът.