Хедър Греъм - Триумф

— Тази чернилка, сър, работи за мен — глухо отбеляза Сидни.

— Така ли? — запита мъжът. — Мислех, че сте истинска южнячка, госпожице Маккензи. Нали вие сте госпожица Маккензи? Срещнах се с вас преди около година. Тогава работехте в болницата в Чимбърайзо.

— Ами да, тогава наистина работех там! — Тя се усмихна, радостна, че бяха намерили нещо общо.

— Това обаче още не означава, че харесвам чернилките, госпожице! — настойчиво повтори офицерът.

Погледите на Сидни и Сиси се срещнаха. Сидни се намръщи. Чудеше се какво бе изкушило Сиси да постъпи толкова глупаво — да напусне безопасното си жилище във Вашингтон.

— Вие не ме разбрахте. Давам честната си дума, че тя е свободна жена.

Офицерът се поколеба.

— Може би трябва да попитам полковника.

— Може би така наистина ще е по-добре! — тросна се Сидни. — Мили Боже! Най-големият ми брат ежедневно рискува живота си, като се промъква през блокадата на янките, за да поддържа Юга боеспособен, а самата аз току-що се връщам от свиждане с другия си брат, който също всеки ден рискува живота си, за да спасява нашите ранени бойци! Аз също се излагам на много опасности, сър, а вие тук ми създавате затруднения и отричате правото ми да напусна родината си, придружена от прислужницата си!

Той се изкашля смутено.

— Това е положението, госпожо. Вие се опитвате да се върнете във Вашингтон, в това прокълнато свърталище на незаконните дейности!

— Тогава, сър, повикайте началника си. Веднага! Или, обещавам ви, ще чуят за това беззаконие на най-високо ниво, чак в правителството, а също и във висшето армейско командване!

При тази заплаха офицерът за кратко онемя.

— Добре. Вие можете да отведете със себе си тази чернилка с голямата уста. Много зле говори за нея това, че не е нечия робиня — един як пердах ще й затвори устата и много бързо ще я научи да си знае мястото! Но онзи мъж и жена му остават тук.

Сидни смръщи вежди и погледна към високия съсухрен негър и слабата женица до него. И двамата изглеждаха около четиридесетгодишни, но всъщност може би нямаха повече от двадесет.

— Сиси…

— Защо, госпожо, нали ви казвах, че мама издъхна веднага щом се измъкнахме от Манасас, а аз дойдох тук за Дел и жена му Джералдин! — оживено й обясни Сиси.

Сиси досега не бе споделяла с нея тези подробности. Всъщност Сидни се съмняваше, че този мъж наистина е брат на Сиси. Но който и да бе, вече нямаше смисъл да се рови в роднинските им отношения. За Бога, как можа Сиси да се забърка в тази каша?

Сиси внезапно проплака жалостиво:

— Не мога да изоставя брат си, госпожо Сидни! Точно сега, толкова скоро след смъртта на мама и всичките тези страдания…

— Сър! — рязко я прекъсна Сидни, като отново се обърна към офицера. — Вече ви обясних, че тази жена е моя прислужница. Мога да поръчителствам за нея и за останалите двама — твърдо заяви тя.

Офицерът се огледа нерешително.

— Носи се слух, госпожо, че сте омъжена за някакъв янки.

— Слухът е верен. Обаче това с нищо не ме променя, нали така? Нима забравихте откъде съм родом? Казахте, че ме познавате. Аз съм помогнала на стотици ранени мъже в онази болница, сър.

— Само че сега се опитвате да прекосите фронтовата линия, за да се върнете при съпруга си в столицата на северняците. Как мога да ви имам доверие?

Сидни знаеше, че когато реши, може да бъде изключително агресивна и пробивна, стига само да го пожелаеше. Може би се дължеше на наследствените й черти — тя приличаше на рода на баба си — едра и силна, с широки скули и идеално прав нос, с големи очи и добре очертани вежди. Само зелените очи беше наследила от майка си, както и самочувствието, че е упорита и пробивна, но в същото време способни да се държи възпитано.

— Длъжен сте да повярвате на думата, сър, понеже аз ви я дадох, а освен това ви обещах, че няма да направя нещо лекомислено.

— Имате ли документи?

— Разбира се, че нося всички документи, които се изискват за подобно пътуване. Пътувам по моите лични дела, по-точно заради семейния бизнес и нищо повече. Документите ми за пътуването на север са подписани от самия генерал Магий, а разрешението ми да се върна на север носи подписа на генерал Лонгстрийт, при това с вчерашна дата!

— Добре тогава, госпожо, взимайте вашите хора и преминавайте. Обаче не мога да ви обещая, че ще бъдете в безопасност оттатък. Все още сте доста далеч от линиите на янките. После да не съжалявате!

— Зная това, сър. Благодаря ви за предупреждението. Хайде, Сиси, ела насам, заедно с Дел и Джералдин.