Хедър Греъм - Триумф

— Но въпреки това търсехте следите му.

— Може би.

— А сега знаете точно къде се намира.

Той сви рамене и тя се запита дали той наистина бе дошъл тук да разузнава и да търси следите на кавалерията на южняците, или просто бе изпратен, за да проучва обстановката във Флорида. Капитан Дикинсън беше дребен, също като нея. Обаче беше забележителен воин и досега неведнъж бе обръщал в бягство войските на янките, нахлуващи във Флорида от север.

— Добре, Годайва — заяви севернякът, — вие се каните да ме прогоните оттук, но ако си тръгна, ще се лишите завинаги от моята компания. Е, струва ми се, че този момент най-сетне настъпи. Вече не се тревожа за вашата безопасност — около вас остават вашите младежи, пък и скоро ще се радвате на ескорт от доста повече войници.

— Да не би да се опитвате да намеквате, че през цялото време не сте имали друга задача, освен да се грижите за моята безопасност? — недоверчиво попита Тия.

— Годайва, сигурен съм, че вие наистина не разбирате какво всъщност става тук!

— Зная само, че в моя щат, в моята родина са нахлули врагове! — процеди тя с неприкрита омраза.

— Мисля, че е крайно време да потеглям по пътя си — заяви севернякът, после козирува към Трей, който също му отдаде чест. После Тейлър изненадващо притегли Тия към гърдите си рязко и заплашително.

— Изслушайте поне едно предупреждение — заговори й той, гневно стиснал зъби. — Предупреждение, искрено отправено от ваш доброжелател, който ще бъде безкрайно радостен, ако оцелеете телом и духом, докато наоколо бушува тази ужасяваща война. Грижете се по-добре за себе си, Годайва, и дано вашите почтени родители южняци не узнаят за потайните пътища, по които скитори дъщеря им!

Тия надменно вирна брадичка.

— Е, мога само да благодаря на Бога, че не ги познавате и че никога няма да почерните къщата им с вашите хули по мой адрес! — осведоми го тя с презрителен тон. Странно, но й се стори, че за миг гласът й потрепери и хладнокръвието й изневери.

— Аха! Май че най-после докоснах най-важната струна във вашата душа, познах ли? Мила моя очарователна познайнице, загубена вдън безлюдната горска пустош… и въпреки всичко това способна да издържа на всякакви изпитания! Благородна жертва за свещената кауза на Юга! Ала бе достатъчно само да споменеш за майка си и баща си, а аз… аз може и да ги познавам, скъпа моя. О, Годайва! Бъдете по-внимателна занапред! Понякога сте тъй безразсъдна, както например когато ми се доверихте, а човек никога не знае на какъв вълк единак ще попадне в горите, излязъл на лов за разголени красавици!

С нисък поклон, изразяващ недвусмислена насмешка, той се извърна от нея.

После изчезна сред боровете.

15 декември.

Северна Вирджиния.

— Ама защо така говорите, сър, та нали ви казах, че това е чистата истина, кълна се в името Божие, той не е роб! Освен това ви се заклех, че съм свободна жена и такава съм била от деня, в който съм се родила!

— Слушай, чернилке, досега нито един цветнокож не е успял да избяга оттук, без да бъде преследван от десетки ловци на бегълци!

— Не искам да бъда държана като в затвор! Нито брат ми, нито жена му ще искат това! Той имаше късмет и си намери добра работа и ако аз не бях го убедила тази сутрин да тръгне с мен…

— Напусни редицата! — извика белият офицер. Лицето му се зачерви от гняв, вените на врата му усилено пулсираха.

Изпълнена с любопитство, Сидни проследи с поглед как негърката излезе напред. Този глас й бе познат отнякъде… Господи, та това бе Сиси, с която Сидни се бе сближила във Вашингтон! Красива, изключително интелигентна млада негърка, която шпионираше за северняците, а освен това бе работила с Джеси Халстън — мъжа на Сидни…

Всъщност точно Сиси беше причината Сидни да се омъжи за Джеси. Сиси беше нейна довереница до онази нощ, в която бе арестувана. Така че макар и само косвено, тя бе частично отговорна за това, че Джеси се чувстваше морално задължен да се ожени за нея и след това да я измъкне от „Олд Капитъл“.

Сидни, която за пръв път в живота си не знаеше какво да предприеме, се извини и тръгна покрай редицата. Приближи се към плешивия дежурен офицер с неприятно, тлъсто лице.

— Какъв е проблемът, сър?

Тя видя как очите на Сиси се разшириха, когато офицерът се вторачи в нея и я измери с поглед от главата до петите. Сиси знаеше, че Сидни бе дошла да посети Брент, но не очакваше да се върне още същия ден.

— Онази чернилка там, госпожо, нещо не ми вдъхва доверие, макар че тези цветнокожи непрекъснато се опитват да спечелят симпатиите на обществото. Първо трябва да се научат да четат и пишат! — Офицерът се изплю на мръсния под.