Хедър Греъм - Триумф

Очите му бяха отворени и насочени към лицето й. Тия се убеди, че той не я бе излъгал — нямаше как да бъде изненадан, защото се сепваше и заставаше нащрек от най-лекия шум. Та тя не бе направила нищо, само бе отворила очи и се бе огледала предпазливо. Нима само с това го бе събудила?

Или той е бил буден преди нея?

След кратък размисъл Тия реши, че това е по-вероятно.

Бил е буден и е лежал край нея, без да посмее да помръдне. Защо? За да не я безпокои? Или е искал да изучава чертите на лицето й на спокойствие? Какъвто и да бе отговорът, едно бе сигурно — те лежаха съвсем близо, оставаше само да сплетат ръце в интимна прегръдка.

Младата жена побърза да се отдръпне от него, забравила за миг всичките си намерения да го подмами, да го съблазни, за да го вкара в капан. Побърза да стане, за да се отдалечи от него. Затича се към потока.

Сърцето й биеше учестено, до пръсване. Отново я обляха горещи вълни, след което ръцете й започнаха да се вледеняват от уплаха.

Водата в потока бълбукаше неуморно. Навред се вдигаха ситни водни пръски, заливащи крайречните камъни, тук-там се стрелкаха ослепителните отблясъци на отразените слънчеви лъчи.

Тия се спря на брега и се отпусна на колене. Наплиска лицето си, при което намокри дрехите си, затова разтвори деколтето си. Водата беше чудесна, толкова бистра. Тя продължи да се плиска до забрава. Загребваше вода с пълни шепи и плакнеше лицето си, шията си. После бръкна в широкия джоб на полата си и измъкна най-ценното си притежание — четка за зъби от конски косъм. Вече бе доста поизносена, но нали се водеше война — нямаше място за лукс.

За щастие наближаваше Коледа. Едно от най-блажените преживявания посред бушуващата гражданска война беше възможността да се прибере у дома в Симарон, където майка й ще й подари за Коледа нова четка за зъби.

— Имам сода за хляб — чу тя гласа му.

Тия се вцепени. Той я бе последвал до потока. Кога бе успял?

Дали са се събудили момчетата? Дали ще дойдат навреме, ако тя сега успее да отвлече вниманието му?

Макар че в края на краищата това сега нямаше кой знае какво значение, помисли си тя, щом осъзна за какво й говореше той.

Сода за хляб! Това бе голям лукс, рядка стока, използвана за почистване на зъбите, особено за Тия, понеже тя постоянно беше в движение.

Младата жена енергично се изправи и се обърна с лице към него. Той се приближи към нея, извади малка кожена торбичка от джоба на мундира си и й я подаде. Изглеждаше развеселен. Тя прие подаръка и отново коленичи край брега на потока. С наслада прокара върха на езика по зъбите си, така грижливо почистени, както отдавна не й се бе случвало.

Когато пак се изправи и извърна към него, готова да му благодари, Тия видя, че Трей и Гили са се скрили зад боровете. Побърза да сведе очи и припряно навлажни устните си. Приближи се съвсем малко към него. Той ухаеше на сапун и кожа, което никак не й се стори отблъскващо. Младата жена докосна мундира му, отлично съзнаваща, че деколтето й е предизвикателно разтворено. Надяваше се да изглежда съблазнително. Погледна го в очите, преди да го заговори:

— Благодаря ви. Мислех си, че сте най-ужасният човек на този свят, някакво чудовище или нещо подобно. Но с изненада открих, че сте много загрижен за хората около вас. Не се уморявате да сторите всичко, което е по силите ви, за тяхното изцеление, за тяхно добро. Не зная каква всъщност е целта ви, защо не си тръгвате оттук, но…

— Ами, добре, продължавайте.

Той явно я предизвикваше. Явно не бе толкова лесно да бъде съблазнен.

Тия прехапа устни.

— Но вие наистина не сте чудовище.

— Мога ли да бъда сигурен, че още утре няма да промените преценката си за мен? Всички ние изглеждаме доста различни в очите на другите, нали е така? Може пък наистина да се окажа чудовище, звяр или нещо подобно.

— Е, вече ви казах какво мисля за вас.

— Да, не съм забравил думите ви.

Тя му предложи това, което смяташе за неотразима усмивка.

— Тази нощ съм спала до вас.

Той не преставаше да я следи с напрегнат поглед, но нейните подканващи усмивки и опити за флиртуване като че ли не постигаха ефекта, на който тя се надяваше.

Ръката му стисна нейната, когато тя се опита да го погали по гърдите. Той бе толкова висок, че бе принуден да я гледа отгоре. Тя пое ръката му и я притегли към устните си, леко я целуна и я поведе надолу към гърдите си. Бе фина и приятна ръката, с дълги пръсти, макар да имаше мазоли по дланта. А когато докосна кожата й…