Хедър Греъм - Триумф

Дали няма да заспи непробудно, запита се тя. А може дори да захърка. Тогава ще е сигурна, че той спи дълбоко, и ще може да го изненада.

Не. Тя бе сигурна, че ако го нападне през нощта, сред непрогледния мрак, няма да се размине без трупове. При това нищо не й гарантираше, че именно той ще умре пръв.

Но дали на сутринта положението ще бъде по-благоприятно за осъществяването на нейната цел?

Може би, ако успее да изиграе ролята на изкусна прелъстителка. И ако той в края на краищата се улови на тази въдица…

Тия беше толкова изтощена и изнервена, че дълго не можа да заспи. Притесняваше я мисълта, че той бе тук, на броени метри от постелята й. Присъствието му много я смущаваше — тя не можеше да си спомни някой друг човек досега да й бе въздействал толкова силно.

Странно, но този вражески офицер й вдъхваше известна сигурност, че няма да бъде нападната през нощта от някакви непознати, трети лица, например скитащи бандити, мародери или други подобни. Тази мисъл за малко я поуспокои и тя се изпъна като котка, после се настани по-удобно в импровизираната постеля. Беше доста хладно — тази година зимата във Флорида бе подранила. Въздухът бе опияняващо свеж, ала доста студен. Но постелята й бе топла или поне така й се стори, понеже тя бе намръзнала, а седлото и одеялото я закриляха от студа. Полубудна, полузаспала, Тия Маккензи с труд удържаше клепачите си да не се затворят. Като в просъница пред нея се мержелееха гаснещите въглени в огъня. Чувстваше се крайно изтощена, все повече й се доспиваше, може би заради уискито, което бе изпила с кафето…

Светът се замъгли пред погледа й. Но все още усещаше присъствието му. Странно защо се запита в просъница каква е причината той да ухае така приятно. Може би заради това, че миришеше само на сапун и чиста вода, на кожа и на нещо неопределено, но някак си мъжко. И все пак защо й се струваше, че го познава отнякъде? Защо не можеше да се отърси от впечатлението, че знае нещо за него, ала сега не може да си го припомни…

Отговорът обаче й убягваше. Клепачите й все повече се притваряха. Принудена бе поради волята на съдбата тази нощ да му се довери изцяло. Което обаче нямаше да й попречи на сутринта да откаже да му се отблагодари по подобаващ начин, защото възнамеряваше да го нападне.

Сетне й бе по-лесно да заспи, но по-късно се събуди, трепереща от студ.

Сигурно огънят съвсем е загаснал, помисли си младата жена.

Още сънена, Тия полека се надигна и видя, че той вече бе станал и стъкваше огъня.

Той я чу, долови помръдването й, знаеше, че е будна.

— Студено ли ви е?

— Не, не много.

— О, да, студено ви е, защо не си го признаете?

Пристъпи към нея. Почти безшумно приседна край постелята й с присъщата си подвижност и гъвкавост, преди тя да успее да разбере какви бяха намеренията му. Тя се опита да помръдне, да протестира по някакъв начин, но той здраво стисна ръката й.

— Нямам за цел да ви нараня, Годайва! Повярвайте ми, а твърдоглава дивачке. Само се опитвам да ви стопля.

— Не искам да ме топли един враг.

— Никой ли не ви е казвал, Годайва, че не винаги постъпваме така, както ни се иска?

— Не!

— Е, тогава е крайно време някой да ви научи на тази полезна житейска истина. А сега легнете и се опитайте пак да заспите.

Тия гневно стисна зъби. Изглежда, пак бе подценила силата на ръцете му, които стискаха нейните като в менгеме. Затвори очи, неспособна дори да протестира. Тия с огорчение осъзна, че почти няма надежда на сутринта да успее да го подмами да я придружи към потока и да се опита да флиртува с него там, така че той да забрави да пази гърба си.

Очертаваше се мъчителна нощ за нея, нямаше да може да намери покой и утеха.

Обаче накрая не издържа и заспа. При това спа непробудно. На сутринта се събуди и с очарование установи, че слънцето приятно огрява тревата наоколо, а птиците радостно чуруликат сред клоните.

Светът, помисли си младата жена, е доста странен. Навред се води безмилостна война. Хората се дебнат и избиват като подивели. А птиците продължават да пеят обичайните си утринни песни, зимата наближава и вятърът е толкова освежаващ. Нима е възможно да се събудиш сутрин и да повярваш, че войната никога не е избухвала…

Когато се събуди, веднага усети присъствието му. Той беше съвсем близо до нея, както й бе обещал. В съня си тя се бе свила на кълбо, после явно се бе обърнала, защото се събуди сгушена край него. Нима бе използвала този вражески офицер, макар и неосъзнато, за да се стопли, като се притиска към него? Цяла нощ бе спала допряна до един мъж, до един странник, който й бе напълно непознат.