Хедър Греъм - Триумф

Мъхът и гъбите сега представляваха безформена маса, готова да бъде наложена като лапа върху раната на Стюарт, след което оставаше само превръзката около бедрото на ранения войник.

— Хайде, да вървим. О, да, забравих, че сме длъжни да го поканим на вечеря. Нали целта ни е да спечелим време?

Тия взе приготвената лапа и влезе в заслона. Гили я последва. Вътре севернякът, заедно с Трей и Джейми, се суетеше около ранения войник, за да облекчи страданията му. От време на време мъжете се преместваха до другия нар, където лежеше Хадли Блейк. От джоба на мундира си севернякът измъкна малката си плоска бутилка с уиски. Сега промиваше с уискито ранената ръка на Хадли.

Макар че Тейлър въобще не се обърна, Тия разбра, че той ги бе чул, когато двамата с Гили влязоха. Продължаваше да разглежда раната на Хадли.

— Вашият брат е дяволски добър хирург, ако той е лекувал ръката на Хадли.

— Той го лекуваше.

— Този младеж е можел да изгуби ръката си.

— Брат ми е много добър в спасяването на крайници — промърмори тя. В гласа й се долавяше искрена гордост от брат й.

Севернякът се изправи.

— Готова ли е лапата?

— Ето я.

— Подайте ми я и идете при другия ранен. Сигурен съм, че знаете как да му помогнете.

Тия го изгледа замислено, после се приближи до нара на Стюарт, който се мяташе неспокойно.

Стюарт беше съвсем млад, може би петнадесет-шестнадесетгодишен — най-малкият от групата младежи, припомни си тя и отметна черния кичур от челото му.

— Помогни ми, Трей.

Трей веднага се приближи към нея.

— Мислите ли, че малко уиски ще помогне? — попита тя северняка.

— Разбира се. — Той пристъпи напред и провери с пръст здравината на шевовете. Стюарт Адейр простена и отново се присви. Но все пак цветът на лицето му сега бе по-здрав.

В полеви условия уискито често се оказваше най-подходящото подръчно средство за почистване на раните. Брат й Джулиан бе споделял с нея, че раните, почистени с уиски, често заздравявали много по-бързо. Тия почисти раната и без да се бави, постави лапата, след което се зае да бинтова крака на Стюарт.

— Ето там има малко сено. Можете да го подложите под гърба му, за да лежи на меко — предложи севернякът.

Те двамата преместиха ранения войник, като внимаваха да не му причинят нови страдания. Когато Стюарт най-после се унесе в дълбок сън, Трей попита:

— Мислите ли, че Стюарт ще се възстанови?

— Много е важно дали има желание за живот в него, момче — обясни му севернякът. — Да, вярвам, че отново ще успеем да го изправим на крака.

— Кой иска да хапне от вареното със сухарите? — предложи Гили. — Янки, вие сте добре дошъл на нашата скромна трапеза.

— Добре, но аз мога да помогна за омекването на коравите сухари. Ще донеса вода от потока. Ще взема тези двете котелки, но по-добре ще е да ги нося на дръжката на метлата, като кобилица. Подай ми дръжката, синко.

Гили се наведе и взе счупената дървена дръжка на метла, за да я подаде на Тейлър, който веднага излезе от хижата, без да се притеснява, че за малко остана с гръб към младежите. Понеже още не беше удобен моментът за нападение в гръб, Тия само кимна към Трей и също излезе навън.

Тейлър отиде до потока и се надвеси над водата.

— По дяволите… о, извинете, госпожице Тия. Какво, за Бога, си е наумил той? — попита Джейми.

— Не зная… — промърмори Тия и отново се почувства неудобно, докато гледаше замислено към вражеския офицер. Искаше й се да отгатне какво таи в сърцето си, за да може да го разбере.

Внезапно той се стрелна, бърз като светкавица. Измъкна една мятаща се риба, набучена на острия край на счупената дървена дръжка.

— Браво, чудесно, по дяволите, много сте добър! — извика въодушевено Джейми. — Ох, прощавайте, госпожице Тия…

— Престани да се извиняваш за всяка ругатня! — сопна му се Тия и въздъхна уморено. — По време на война всичко се променя.

— Да, госпожице, съжалявам. Ще отида да събера дърва за огъня.

— Не, почакай… — смутено промълви Тия. Не искаше никакви подаръци от този странен мъж, който се държеше по-скоро като приятел, отколкото като враг.

Ала повече не можеха да чакат. Не бяха се хранили от почти две денонощия, а освен това от два месеца не бяха яли до насита. Огънят бе стъкнат набързо и пламъците му озариха скромната вътрешност на хижата. Гили беше много опитен в приготвянето на това, което той наричаше „варено със сухари“ — всъщност това си бе постна чорба, с повече накиснати сухари, но се използваше мазнината от бекона, изяден сутринта на закуска. Севернякът и този път помогна на огладнелите младежи, като измъкна от торбата си, окачена за седлото на жребеца му, доста едър къс пушен бекон, а освен това Гили добави и рибата. Севернякът имаше и кафе в запасите си, а за десерт наля по няколко капки уиски във всяка чаша с кафе. За искрено огорчение на Тия след около час, когато луната се надигна на небосклона, младежите вече гледаха този янки с неприкрито обожание.