Хедър Греъм - Триумф

— Най-добрият хирург ли? И кой е той, редник?

— Не му казвай, Трей! Не искам този мъж да знае истинското ми име, нито имената на братята ми. Не искам брат ми да…

— Или вие самата? — прекъсна я севернякът.

— Не искам брат ми да бъде изложен на някаква опасност! — довърши Тия вместо него.

— Но госпожице Т…

— Трей!

— Слушам, госпожице.

Севернякът не продължи да настоява да узнае името й, но тя продължаваше да се чувства неловко. Усещаше, че той я изучава напрегнато и може би бе разбрал за нея повече неща, отколкото й се искаше.

— А сега какво ще правим? — попита го тя.

— Ще почакаме Гили да се върне.

— Аз сама мога да поставя турникет. Знам за лекуването чрез лапи от мъх и плесен колкото и лекарите.

— Дори повече от тях, предполагам — отбеляза той.

— Вие самият да не би да сте лекар?

Той поклати глава, но тя забеляза леко колебание у него. Тогава разбра, че той също се старае да не се издава.

— В миналото ми се е случвало да шия рани.

— Какво?

— Нищо особено. И аз като вас съм се учил от практиката.

Гили се върна задъхан, но торбата му беше пълна с мъх и гъби.

— Сега трябва да се намачкат — започна севернякът.

— Да, така се прави. Нека аз да се заема с това. Оставете ме да приготвя и турникета — рече Тия. — Гили, ела да ми помагаш. После ще изнесем всичко навън. Сега ми донеси торбата си.

Гили изпълни нарежданията й. Коленичи до нея и й помогна да преместят един дънер, за да се използва като маса.

— Гили, не се озъртай, докато ти говоря.

— Да не се озъртам ли?

— Гили, ние ще му подготвим една изненада.

— Ще го изненадаме ли? Но той ще си отмъсти.

— Гили! Той е офицер от армията на янките. Да знаеш, че не е дошъл тук да ни учи на полева хирургия.

— Но, Тия, той току-що спаси живота на Стюарт.

— Да, и аз съм му много благодарна за това, макар че ако не бяхме се отдалечили толкова, Стюарт можеше да няма нужда от тези шевове. Работата е там, Гили, че не можем да го оставим да си тръгне оттук, макар и под претекст, че ще доведе помощ, защото ще докара тук неприятелски войници.

— Янките…

— Да, сега те са навред във Флорида, Гили! Решили са, че представляваме опасност за тях, и искат да се справят с нас. Струпали са войски в северните части на щата, на запад от Джаксънвил и Сейнт Огъстин. Знаем, че са решили да настъпят насам. Повярвай ми, Гили, ако той си тръгне оттук, може да доведе подкрепления!

— Ами как да го спрем?

— Ще измислим нещо, ще го изненадаме!

— Видяхте ли как е въоръжен?

— Да, разбира се, и съм сигурна, че умее добре да си служи с оръжието. Затова трябва да отвлечем вниманието му и ти да го нападнеш отзад. Това е единственият ни шанс.

— Вие искате да го застрелям в гръб? Не мисля, че това е воинска постъпка, госпожице Тия. Това е хладнокръвно убийство. Все още има такива неща като чест и доблест на този свят и няма значение кой печели и кой губи войната. Аз искам да съм честен пред себе си.

Тя се вгледа в младежа, който като че ли много добре осъзнаваше какво е разумно и какво не в тази заплетена ситуация.

— Да, разбирам. Аз наистина не исках да те превърна в хладнокръвен убиец, макар че ако се замислиш, всяко сражение е масово убийство. Не се налага да го убиваш. Само трябва да го изненадаш и да го повалиш на земята. Ще го оставим тук вързан, а ние веднага ще тръгнем на запад и когато стигнем в лагера на нашите войски, за ранените ще има повече надежда да оцелеят!

— Да го оставим тук вързан? Но тук е пълно с бандити, госпожице Тия!

— Не се съмнявам, че ще успее да се отвърже. Само се моля да се забави повече.

— А как ще отклоним вниманието му?

— И аз не знам! — уморено призна тя. — Но ти трябва да си готов да действаш, като ти дам знак. Когато се открие благоприятна възможност, предупреди Джейми и Трей.

— Госпожице Тия, ние вече можем да носим Хадли с нас, но ако се опитаме да местим и Стюарт, страхувам се, че раната му отново ще се разкървави.

— Имаме ли достатъчно храна?

— Какво?

— Храна, редник, нещо за ядене!

Гили унило поклати глава.

— Първо искате от мен да го застрелям. А сега искате да го каните на вечеря, така ли, госпожице Тия?

Тя въздъхна, окончателно загубила търпение. До гуша й дойде да се разправя с тези хлапета!

— Просто се опитвам да спечеля време.

— Ние и без това изгубихме доста време тук. Готов ли е турникетът?

Тя погледна мъха и гъбите. Припомни си колко лесно се бе справила с лечебните процедури. Напоследък ранените бяха толкова много, че тя се бе научила да върши всичките процедури механично.