Хедър Греъм - Триумф

— Още един янки? — ужаси се Тия. Смътно започна да си спомня отдавна забравени думи за някакъв неин роднина, за когото другите й братовчеди често говореха.

— Тъй като всички знаем, че Реймънд Уиър е непоправим защитник на каузата на Юга, редно е срещу него да застане някой поддръжник на янките, например Тейлър Дъглас — добави Иън и сбърчи вежди в неловка усмивка. — Нали така се водят военновременните преговори, скъпа моя сестричке? От двете страни на масата трябва да седнат представители на враждуващите сили.

— Да, така е, но аз исках само да кажа, че никак не ми допада това — отвърна Тия.

— Скъпи деца, много се радвам, че сме заедно, но не искам да ми причинявате нови главоболия с разговори за проклетата война — оплака се Тара.

— Повече няма да говорим за войната, мамо, обещавам ти.

— Е, поне до началото на вечерята — скептично промърмори Иън, погледна към сестра си и се усмихна. Тия отвърна на усмивката му, внезапно обзета от спонтанен прилив на радост, че и той, и тя са си у дома, че заедно с родителите си ще посрещнат Коледа… Може би защото въобще не се досещаше какво ще й донесе вечерта.

Симарон

Тейлър Дъглас стигна пред къщата в късния следобед. Лека мъгла се стелеше над земята, обагрена от залязващите лъчи на слънцето, хвърлящи отблясъци върху металносивото небе. Къщата му се стори като замък, оживял от приказките, с внушителни дорийски колони пред фасадата. В далечината се издигаше заоблен хълм, зад който се простираше заливът Тампа Бей. Мъглата придаваше на къщата някакво странно, почти магическо обаяние, помисли си Тейлър, очарован от посещението си в тази южна плантация.

През целия дълъг път дотук той беше яздил сам, при това в пълна униформа, макар че беше проникнал дълбоко във вражеската територия. Никога досега пътищата на Флорида не бяха кръстосвани от толкова различни групи, отряди и чети от мъже в най-разнообразни униформи, воюващи за Конфедерацията или за Федерацията. И все пак дори в това смутно време бе напълно възможно да прекосиш десетки мили, без да се натъкнеш на някого, който да се заинтересува от цвета на униформата ти.

От войната се вълнуваха най-вече богатите или поне тези, които имаха какво да губят. Мнозинството от дребните фермери в щата Флорида си оставаха напълно незаинтересовани. Животът си продължаваше все така простичък, бедните хора се вълнуваха най-вече от осигуряването на прехраната си, от защитата на домовете си, като продаваха хранителни продукти на всеки, готов да плати в брой, особено ако разполагаше със златни или сребърни монети.

Дори тук, във Флорида, най-южния щат, местното население се вълнуваше от обезценяването на парите, печатани от Конфедерацията.

Тейлър нямаше причини за тревога, тъй като документите му доказваха правото му да пристигне във Флорида — беше упълномощен от властите в щата да представлява янките при преговорите. Пропускът му бе подписан лично от прославения генерал Робърт Е. Лий, който навремето беше преподавател на випуска на Тейлър Дъглас в академията Уест Пойнт. Тейлър се възхищаваше от генерала заради изключителните му способности като главнокомандващ. От своя страна генерал Лий също бе проявил интерес към Тейлър Дъглас. Тейлър бе гостувал в красивия дом на генерала, след което бе поканил семейството му в дома на баща си във Вашингтон. Тейлър знаеше колко много бе струвал на Лий отказът му да се сражава на страната на янките, а също и за дълбокото съжаление на най-изтъкнатия пълководец в армията на южняците заради съсипването на огромната страна. Но генералът бе длъжен да се сражава за победата на Юга и макар че Тейлър горещо се бе молил той да оглави войските на Севера и не одобряваше решението му, все пак го уважаваше.

Тейлър се радваше, че поне за малко може да си отдъхне от участието си в сраженията. Възприемаше сегашната си мисия като приятна промяна в офицерските си задължения. Очакваше го визита в изискан южняшки дом, средище на богата плантация, за да се наслаждава на коледната трапеза в компанията на достойни хора. Да се преговаря за размяна на военнопленници беше несравнимо по-предпочитано занимание от това да бъде на бойното поле, сред реки от кръв, камари от трупове и стенещи ранени бойци.

Припомни си, че преди доста години веднъж вече бе посещавал имението Симарон заедно с братовчед си Джеймс Маккензи.

— Тейлър!

Сепна се, когато чу възторжения вик. Извърна се и видя един ездач, който устремено прекоси моравата пред верандата. Иън спря само на няколко метра от него и го приветства с усмивка.