Хедър Греъм - Триумф

Тейлър се бе облегнал замислен на ствола на дъба, вгледан в танцуващите лъчи по повърхността на водата.

— Тейлър!

Гласът го накара бързо да се обърне. Брент крачеше към него. Приближи се и го прегърна топло.

— Изглеждаш добре.

— И се чувствам добре. Благодаря ти.

— Не, аз ти благодаря. Ако не беше ти, сега сигурно щях да бъда на пепел. Трябваше да дойда по-рано, но нямах възможност.

— Къде е Тия и какво прави?

— И защо не е тук с мен? — тихо добави Брент.

— Да, наистина интересен въпрос.

— Скоро ще дойде. Отседнали сме при едно семейство, което живее наблизо, и тя вече е тръгнала за насам.

Брент се почувства неудобно. Струваше му се, че трябва да се извини заради Тия.

— Разбира се, тя няма търпение да те види.

— Нима?

— И да изрази най-дълбоката си благодарност. Тя много добре знае, че ти спаси живота ни.

Тейлър замълча за миг.

— В сражения съм убивал хора много повече, отколкото бих искал да си спомням. Но малцина са тези, които биха наблюдавали безучастно как други хора, дори и техни врагове, намират смъртта си сред пламъците на огъня. Освен това — тихо додаде — аз вече изгубих една съпруга в тази война, което бе една безсмислена трагедия. Бог да ми е на помощ, но ако е по силите ми, няма да позволя на Тия да плати най-тежката цена в това кръвопролитие.

— Грижата за съпругата ти е съвсем разбираема, но проявеното от теб състрадание към враговете не е останало незабелязано и неоценено — каза му Брент. — Имаше време, когато Северът отказваше размяната на пленници — за вас, изглежда, всеки офицер е заменим, докато при нас за нещастие не е така. Но със сигурност ще има размяна и ти ще си сред офицерите, които ще бъдат разменени. Имаше много настоявания от онези офицери янки, които си спасил от огъня, преди да успееш да измъкнеш толкова много бунтовници от онзи огнен ад. Ако съм чул правилно, ние ще получим за теб двама полковници и един лейтенант.

— Поласкан съм. Знаеш ли кога ще бъде извършена тази размяна?

— Не, боя се, че не. При Колд Харбър се изляха реки от кръв. Сега армията на Севера е на дванадесетина километра от Ричмънд, но Лий се е окопал, а ти много добре знаеш колко сме добри при окопната война. Може би…

Брент млъкна, защото видя, че Тия е дошла. Стоеше на малкия хълм, който се спускаше към езерото. Когато я видя, Тейлър почувства остра болка, всичките му мускули се напрегнаха и сякаш нещо в него се скъса. Тя разбра, че той я е видял, и бързо се заспуска надолу по хълма.

Брент й махна и каза на Тейлър:

— Е, ще ви оставя насаме.

Тия вече бе при тях.

— Брент, не е нужно да си тръгваш толкова бързо — усмихна се неловко тя.

— Братовчедке, аз вече наистина си тръгвах — увери я той. — Ще те чакам в къщата.

Той се отдалечи, но Тия продължаваше да стои на известно разстояние от Тейлър. Той силно стисна челюсти. Внезапно му се прииска да я сграбчи и да я разтърси. Тя бе негова съпруга. Наистина той бе пленник, но наоколо нямаше никой. Пазачите му южняци стояха край оградата, но бяха достатъчно дискретни и любезни и извърнаха глави. Когато за последен път се видяха, двамата едва не срещнаха смъртта. Тук… тук нищо не ги разделяше освен хладния нощен въздух. Тя би трябвало да се спусне към него, да обвие ръце около врата му. И двамата бяха живи и се виждаха след толкова дълга раздяла.

Ала той не помръдна от мястото си. Тя също остана неподвижна. Изглеждаше тъжна и унила, дори спокойна — много по-спокойна, отколкото я бе виждал досега. Много красива, слаба и стройна в семплата памучна рокля. Косата й бе събрана в тежък кок на тила. Очите й бяха тъмни и омагьосващи като обещание в нощта. Лицето й бе бледо и сериозно.

— Тейлър! — тихо промълви тя и млъкна смутено. Не знаеше какво да каже. — Наистина много съжалявам. Ти ни спаси, а сега заради мен си тук. Всъщност се радвам, че си пленник, като имам предвид ужасните битки, които се водят около нас. Хиляди мъже са мъртви. Хиляди… — Замълча, изчаквайки го да заговори. — Хиляди — повтори младата жена. — Не само мъже, а момчета. Наистина момчета. — Отвърна се за миг. — Тейлър, толкова съм ти благодарна. Искам да го разбереш, моля те, повярвай ми.

Държанието й бе много странно. Напрежението му нарастваше. Разбира се, при пазачите до оградата и целия този пленнически лагер бе много трудно да я грабне в прегръдки те си и да направи онова, за което копнееше. Но поне искаше да я почувства в обятията си.

— Ела тук — рече той.

— Тейлър, намираме се в лагер — промърмори тя. — Има пазачи.