Хедър Греъм - Триумф

— Спри! Това е жена ми!

Войникът спря и му позволи да поеме припадналата Тия от ръцете му. За миг тя отвори очи и го зърна като насън. После отново ги затвори. Тейлър трескаво я помъкна към водата. Нагази във вира, разкъса ризата си, намокри я и започна да бърше саждите от лицето й. Очите й отново се отвориха. Тя се вгледа в него.

— Брент? Къде е Брент?

— На сигурно място.

— Но ти не биваше да си тук! — прошепна тя.

— За щастие съм тук, при теб, скъпа — успокои я той. Зад тях някой се изкашля смутено.

— Не ми се иска да ви прекъсвам, но… но вие наистина не трябваше да сте тук, сър.

Тейлър се намръщи и рязко се обърна. Видя зад себе си някакъв офицер. А още по-назад вече се виждаха ранените, започнали да се надигат сред пепелта и въглените.

— Аз съм полковник Джош Морган, сър — заяви непознатият офицер. Тейлър се зачуди — бе твърде млад за толкова висок чин. Дори военната академия не би могъл да завърши на тази възраст. — Вашата смелост, сър, беше изключителна. Съжалявам, че ще ви причиня неудобства и тревоги, но… все още сме във война, сър. И макар да не ми е никак приятно, длъжен съм да го кажа — вие сте пленник на Конфедеративните американски щати.

Все още имаше надежда за измъкване и това веднага стана ясно на опитен офицер като Тейлър. Надигна се бавно и огледа преценяващо Джош Морган. Полковникът го чакаше, стиснал в ръка юздата на дорестата си кобила. Не допускаше, че някой от противниците ще се възползва от сгодния случай да го застреля в гръб. Следователно трябваше само да повали Джош Морган с юмрука си, да се метне на седлото на кобилата му и да препусне с нея в галоп, да потъне сред пелената от дим и пламъци, за да избяга оттук и да се спаси от плен.

Погледна в очите на южняшкия полковник и тутакси проумя, че младият Джош Морган сам се опитваше да му подскаже, че може да се възползва от този невероятен шанс.

— Благодаря ви, сър — уморено кимна Тейлър и го заобиколи, хвана юздата на кобилата и за последен път погледна към Морган. Сетне се метна на седлото.

Сега можеше отново да препуска сред огнения ад. Защото нямаше друг път за спасение.

Ала Тия не разбра намерението му. Или може би го разбра? Чу как тя отчаяно изкрещя името му:

— Тейлър!

Тя се затича към него с отмалели нозе, залиташе и се препъваше, кашляше и едва си поемаше дъх. Той се извърна на седлото:

— Тия, върни се!

— Тейлър, дяволите да те вземат!

Огненото зарево осветяваше зловещо нощното небе. Навея къде се стелеше пушек и той едва виждаше на десетина крачки напред. Тя почти го бе настигнала, когато кашлицата я задави отново, а краката й се подкосиха. Строполи се сред въглените.

Той обърна кобилата, смушка я като обезумял, приближи до нея и скочи от седлото. Когато я взе в прегръдката си, тя не отвори очи. Не знаеше дали наистина е изпаднала в безсъзнание, или се преструва, за да го върне обратно.

Но сега това нямаше никакво значение.

Не можеше да рискува живота й. Ако бе сам, можеше да профучи в галоп през горящата гора, но не смееше отново да се промъква сред огнения ад, носейки любимата си на ръце.

Тя лежеше безжизнена в обятията му. Може би именно това окончателно го възпря да рискува — би било истинско самоубийство да поеме по някоя от пътеките, засипани с падащи опожарени клони. Прихвана я по здраво, надигна се заедно с нея и я понесе напред. Сигурен бе, че обучения: боен кон ги следваше покорно. Войниците ги гледаха смълчано, а зад тях се червенееха недогорелите огнища на пожара.

Подаде Тия на един от войниците, притичал се на помощ. Нали тя бе от техните. Сега бе тяхна грижа да я изтеглят в тила и да я отведат в някоя полева болница. Изпрати с наскърбен поглед отдалечаващия се войник, носещ неговата любима на ръце. Само безпомощното стисна зъби до болка.

После уморено пристъпи към толкова младия полковник Морган.

— Сър, изглежда, нямам друг избор, освен да се призная за ваш пленник.

Когато Тия отново отвори очи, вече беше ден.

Нямаше представа къде се намира, но скоро си припомни ужасите от вчерашния ден. Надигна се и се огледа объркано, опитвайки се да проумее къде се бе озовала. Беше сред приятна наглед стая с привлекателни тапети в синьо и бяло, с грижливо полирани и подбирани с вкус старинни мебели. Измачканите й и почернели от сажди дрехи бяха изчезнали. Младата жена усети едва доловим мирис на пушек, идваш косите й. Тя бе облечена в памучна нощница на сини цветчета. Все още я боляха гърдите, когато поемаше дъх.