Хедър Греъм - Триумф

— Пазачите не ги е грижа. — Не беше заради пазачите. Имаше някаква друга причина, поради която тя не искаше да се приближи.

— Тейлър, аз…

Щом тя не идваше при него, той щеше да отиде при нея. Пристъпи напред, сграбчи я за раменете и буйно я привлече в прегръдките си. Тя бе толкова мека, ухаеше така сладки, чисто и женствено. Повдигна брадичката й и докосна устните й.

Отначало тя застина в прегръдките му, възпротиви се на целувката. Но той бе силен и настоятелен и след няколко минути тя отстъпи и се отпусна в ръцете му. Устните й се разтвориха под неговите със страст, не по-малко изгаряше от неговата. Той я притискаше силно към гърдите си, усещаше чувствените извивки на тялото й. В този миг той по чувства, че нещо припламна помежду им. Каза си, че тази дива и необикновена жена бе негова и когато войната свърши…

Ала тя се отдръпна от него. Не погледна към пазачите, а впи поглед в очите му.

— Тейлър, аз дойдох да ти кажа, че… Искам да кажа, че аз, разбира се, дойдох да ти благодаря от все сърце. Знам, че ти дойде да ме спасиш, че ти изпълни дълга си на съпруг и заплати ужасна цена за постъпката си. Знам го, Тейлър, и съм ти благодарна не само за себе си, но и за Брент.

— Брент е и мой роднина. Тия. Не ми дължиш никакви благодарности за него — отвърна той, взря се в очите й и отново изпита чувството, че сякаш пролетта бе разцъфнала в душата му.

— Тейлър, това, което се опитвам да ти кажа, е, че аз знам, че… че ти дължа толкова много и че заради това… Тейлър, за всичко съм виновна аз, разбирам го, знам го, но…

— Тия, какво, по дяволите, се опитваш да кажеш? — остро я прекъсна той. В този миг усещаше много по-силно присъствието на пазачите, осъзнаваше, че е пленник.

— Аз… смятам да се разведа с теб. Реших окончателно, че не искам деца.

— Какво? Какво общо има това внезапно разкритие с настоящите събития, с войната?

— Искам да знаеш, че аз не искам с нищо да те обвързвам. Ти си герой. Тейлър, и за двете воюващи страни — дяволски трудна роля в тази кървава война. Знам… знам какви са чувствата ти към Аби, заради които не желаеше да се ожениш за мен, чувствам… всъщност няма значение, защото ти все още я обичаш толкова много. Но предполагам, че всеки мъж нека да има деца, повечето мъже искат деца и ако не са децата… Тя млъкна, лицето й пламна и сведе поглед. — Имам предвид, че аз не искам…

— Какво не искаш?

— Трябва да си тръгвам, Тейлър.

— Не. Не трябва.

— Да, трябва. Има ранени деца…

— За какво е всичко това? Ти си дошла в Ричмънд, за да Се видиш с Варина и да я предупредиш за нещастието й, но въпреки това нейното малко момче умря.

— Тейлър, аз просто не искам…

— Тия, родителите понякога губят децата си. Всеки нежен живот е много уязвим. Но въпреки болката и трагедията в живота има и радост. Да, ние понякога губим много в този живот. Но това не ни пречи да продължаваме да живеем!

— Трябва да вървя — повтори тя и се отдръпна от него.

Той може и да беше пленник, но проклет да е, ако я остави да си отиде. Не и по този начин. Привлече я към себе си, повдигна брадичката й и впи жадно устни в нейните. Тя отново се възпротиви, но след миг…

Ръцете й се обвиха около врата му, а пръстите й се заровиха в косите му. Тия отвърна на целувката му с жар и страст… после внезапно се отдръпна.

— Трябва да вървя.

— Тия…

— Трябва да вървя. Ще намеря начин да получа развод.

— Тия, дяволите да те…

— Престани! — изкрещя тя и пазачите се извърнаха към тях. Тя се втренчи в лицето му, видя гнева в очите му. Удари го с все сила през лицето, обърна се и побягна.

Той затича след нея. Тя беше бърза, но той щеше да я хване.

Внезапно двама мъже се нахвърлиха върху него. Тейлър им отвърна като побеснял тигър, отблъсна ги от себе си, но в същия миг усети студеното дуло на пистолета, опряно в слепоочието му.

— Полковник! Полковник, моля ви, за Бога, моля ви! — Един от пазачите, който го бе повалил, го гледаше с насълзени очи.

— Сър, моля ви, много ви моля, не ме карайте да ви застрелвам!

Тейлър пое дълбоко дъх и застина.

— Сър, няма да ви причиня това неудобство — заяви Тейлър.

Пазачът се изправи и му протегна ръка. Тейлър я прие и също се надигна. В този момент Тия се качваше в покрития фургон, спрял пред фермата.

Тейлър затвори очи, сведе глава и я прокле хиляди пъти.

Тия беше уморена, но въпреки всичко бе убедена, че е постъпила правилно.

Битката при Колд Харбър във Вирджиния се проточи от трети до дванадесети юни. Генерал Грант напредна с войските си и бе на десетина километра от Ричмънд. Но южняците се окопаха и армията на генерал Лий все още препречва пътя на Грант към Ричмънд.