Хедър Греъм - Създадена за любов

— Как върви твоята война? — запита Червената лисица и прекъсна спомените на Брент.

Брент допи кафето си на един дъх, стана и закрачи по платформата, като търсеше отговор на въпроса.

— Като всяка война, Червена лисицо. Хората умират. Най-големите сражения се водят във Вирджиния. Хиляди загиват, покосени като жито в полето. Имаше една битка в Манасас, край рекичка, наречена Бул Рън. Там млади мъже и от двете армии мряха като мухи. Това нарекоха победа на Юга. Войските на Севера се разпръснаха и побягнаха към Вашингтон. Но всички разбраха, че войната няма да свърши бързо. В момента шансът е на страната на Юга. Но аз се страхувам, Червена лисицо. Северът има огромно население. Войниците им загиват, но други идват на тяхно място. Те са като вълна, която никой не може да спре.

Червената лисица наблюдаваше лицето на своя приятел. Най-после Брент млъкна и се загледа в спокойствието на падащия здрач. На свечеряване Евърглейд бе приказна земя. Слънцето залязваше — огромна пламтяща топка в оранжево и алено, — а покритите с мъх дървета и високите треви се полюшваха от лекия ветрец, който охлаждаше влажния горещ ден. Красивите силуети на чапли и жерави се открояваха на фона на златистия залез.

— Ти си против тази война — каза Червената лисица. — Защо се биеш тогава?

Брент сви рамене.

— Сент Огъстин е далеч на север от това блато, но и двете се намират във Флорида. Това е моят дом, както и твоят. Нейните войски се бият и умират далеч оттук. Земята е останала без защита и войниците на Севера върлуват по крайбрежието. Аз се бия за същото, за което и ти винаги си се бил. Да опазя това, което е мое.

Той замълча, после отново сви рамене и срещна погледа на индианеца.

— А може би се бия, за да опазя нашия начин на живот? Кой знае? За да имат лекарства старите и болните, да има храна за децата. Понякога превозвам оръжие, за да продължат мъжете да се избиват един друг. Не винаги разбирам какво правя, Червена лисицо. Знам само, че човек трябва да следва призванието си, да избере на чия страна е, да се бие и да отдаде силите си там, където е мястото му.

Червената лисица мълчеше и слушаше. После го погледна открито.

— Робството е лошо нещо. Подслонявали сме тук избягали негри, по чиито гърбове личаха дамги от желязото.

Брент не отмести погледа си.

— Аз не притежавам роби, Червена лисицо. Баща ми — да. Но той се грижи добре за тях. Те са нахранени, облечени, учат ги дори да четат и пишат.

— Джъстин Маклейн е добър човек. Но не са много плантаторите като него.

Брент сви рамене.

— Не са много и хората, които притежават роби. Повече от половината от войниците на Юга никога не са притежавали нищо друго освен парче земя. Робите са скъпи. Само богатите ги притежават. Богатите се бият, разбира се, за чест. Но някои плащат на други да се бият вместо тях и по-голямата част от войската се състои от бедни. Но индианците също са практикували някои форми на робството.

— Да, но и аз като теб не съм съгласен, че човек може да бъде собственост на някой друг. Човекът не е животно, което могат да бичуват, оковават и продават.

— И въпреки това ти ме подкрепяш — тихо каза Брент.

— Аз се боря против синята униформа. Боря се против кавалерията и пехотата, против които моят народ винаги се е борил. Семинолите намразиха синята униформа. Когато свърши войната, ще реша дали да продължа битката си с белия човек.

Червената лисица погледна приятеля си, но Брент не каза нищо. И двамата мислеха за едно — когато белите спрат да се бият един срещу друг, да оставят семинолите да живеят спокойно на територията Евърглейд.

— Но обясни ми, моля те, какво е това, което наричаш флота? Ти плаваш на своя собствен кораб със своите хора. Как може това да е флота?

Брент се засмя сухо, смехът му прозвуча горчиво.

— Когато Конфедерацията се образува, тя вече имаше готова армия. Хората напуснаха армията на Съюза и се присъединиха към Юга. Конфедерацията дори разполагаше с неколцина морски офицери. Но не притежаваше кораби. Затова призова гражданите си да й помогнат. — Брент сви рамене. — Това е най-добрият начин. Моята шхуна е здрава, по-здрава от това, което биха ми дали. Мога да се движа бързо в морето, а мога да навлизам лесно и в тесни реки. Войната току-що започна, а храната и облеклото вече не достигат.

Червената лисица понечи да отвори уста, но изведнъж млъкна, защото забеляза Аполка. Тя грациозно се изкачваше по стълбата, като се държеше само с една ръка, а с другата крепеше табла с храна за съпруга си и за неговия гост — красивия бял воин, когото индианците бяха нарекли Нощния ястреб. Това име ставаше все по-известно из пристанищата на Юга, до които Брент дръзко се промъкваше през блокадите на Съюза.