Хедър Греъм - Създадена за любов

Той приседна на коляно, грубо дръпна косата й и я придърпа към себе си. Съпротивляваше се, но борбата й беше безсмислена, той я държеше здраво. Отметна роклята й така, че тя падна върху главата й и закри погледа й. После тя извика от унижение и болка, когато дланта му се стовари върху нея с твърди, решителни и разтърсващи удари. Само тънкия плат на пликчетата предпазваше голата й закръглена плът.

Колко дълго продължи това? Девет отмерени удара? Или десет? Престана да брои още на петия — толкова отчаяна и разярена беше. Но това не бе всичко. Той спря така ненадейно, както бе започнал, и се надигна толкова внезапно, че тя се просна на земята, омотана в собствените си дрехи, а косата й падна като мокра и кална завеса пред очите й. Не можеше да види омразното лице на капитана, който се извисяваше над нея като езически бог, чу само презрението в гласа му, когато повика няколко индианки. Заговори на английски, но те явно го разбраха, защото се спуснаха към нея.

— Измийте я! Мръсна е.

Кендъл видя как той се обръща на пети и се отдалечава. После затвори очи, а индианките се наведоха над нея.

Бягството бе невъзможно.

Брент Маклейн погледна ядосано зачервената си длан и закрачи към колибата на своя приятел, Червената лисица. Нямаше намерение да я удря толкова силно, но проклетата жена се държеше като дива котка и той се видя принуден. Смая се, като я видя тук и като чу нежния й, възпитан глас с мелодичната южняшка провлаченост; когато се обърна и видя изобилието от блестяща златиста коса, нежните аристократични черти и големите невинни очи, нещо в него се преобърна. Гневът му избухна като граната и той потръпна от силата на яростта си.

Може би защото беше все така красива? В тази пустош приличаше на красива червена роза. За миг я бе видял отново съвършенството на грациозната й фигура, заоблените гърди и бедра, нежната талия, удължените хълбоци, които тънката памучна рокля не можеше да скрие.

И невинността! Простодушната молба в гласа й, когато си мислеше, че може да завърти на сладкото си пръстче „галантния“ офицер на Конфедерацията! Беше си заслужила боя. Той нямаше намерение да си отмъщава по този начин, но тя напълно си бе заслужила наказанието, което й отреди.

Освен това — помисли си той мрачно, а очите му потъмняха, когато си спомни онази нощ — не й сторих нищо, което да съответства на нейното престъпление. Никога нямаше да го забрави. Бяха го хвърлили през борда в студените зимни води на чарлстънското пристанище. Отчаяно се бе борил да задържи дъха си — да вдиша би означавало да напълни дробовете си с морска вода. Потъваше, бореше се, опитваше се да освободи завързаните си ръце. Ако не беше онзи офицер янки, който се бе гмурнал в морето и го бе издърпал на брега…

И сега в жегата Брент потръпна, като си спомни онзи студ. Стисна зъби. Как бе копнял да отмъсти! Да погледне отново сините очи на Кендъл Мур и безпощадно да осъди дръзката им красота и невинност… И коварство.

Дълго бе разпитвал. И бе открил коя е. Беше се заклел да я намери, както нея, така и съпруга й — Джон Мур.

Мур… Брент наистина вярваше, че един ден ще го открие. Този човек опустошаваше бреговете на Флорида като обезумял. С повече от нормална преданост и самоотверженост към янките и войната на Ейб Линкълн.

Но не бе предполагал, че ще срещне отново синеоката съблазнителка, която го бе вкарала в капана. Каквито и да бяха личните му мечти за отмъщение, той беше капитан от и без това слабата флота на Конфедералните щати. Би било глупаво да нападне форта на янките на остров Кий Уест. Нямаше право да заведе хората си на сигурна смърт или да ги обрече на плен в затвора, прочут с това, че повечето от затворниците умираха там.

А Червената лисица с малка група бойци беше извършил подвиг, за който Брент не бе дори мечтал. Маклейн все още недоумяваше. Не беше разказал на Червената лисица какво точно е станало в Чарлстън. Но Червената лисица го познаваше добре и когато Брент бе дошъл в блатото да помоли вождовете на семинолите да помогнат с провизии на предните постове на Конфедерацията в южната част на страната, Червената лисица тихо попита какво измъчва белия му брат. Брент му довери само, че има да урежда сметка с един янки и още по-голяма сметка с неговата жена. Мечтите му за отмъщение все още не бяха ясни, те бяха нещо, с което щеше да се занимава след като войната приключи. Не си бе представял, че Червената лисица твърдо е решил да достави удоволствие на своя „брат“, като му подари обекта на неговото отмъщение.