Хедър Греъм - Робинята на викинга

Устата му си проправи път през долчинката между гърдите й и се посвети на второто розово връхче. Той го засмука дълбоко в устата си и в тялото й отново се разгоряха буйни пламъци.

Езикът му я милваше непрестанно, описа няколко кръга около набъбналото зърно и слезе надолу.

Рианон усети как твърдата му коса и брада милват възбуждащо корема й. Устните му се движеха от едната страна към другата. Зъбите му нежно хапеха плътта й, езикът му я изгаряше. Ръката му следваше пътя на устните и засилваше още повече възбудата й. Дланта му се сключи около бедрото й, после слезе към скрития влажен отвор между краката й. Внезапно Рианон откри, че ръцете й са свободни, че пръстите й са се заровили в косата му. Тялото й се скова, тя дръпна с все сила един рус кичур и дрезгаво зашепна някакъв неразбран протест. Ерик улови отново ръцете й и ги сключи над главата й. Очите му я гледаха с хладна решителност, устните му се усмихваха. После главата му отново се сведе над бедрата й.

Краката й бяха разтворени и той лежеше между тях. Рианон пъшкаше, стенеше и с всички сили се опитваше да попречи на интимността, която чуждият мъж си бе позволил. Изви се като змия и задърпа диво ръцете си, но Ерик нито за миг не разхлаби хватката си. Изтощена, тя падна на леглото и разбра, че няма друг избор, освен да се отдаде изцяло на вълнуващото, никога неизпитвано чувство, предизвикано от галещия му език. Това не беше дори милувка, устните му я докосваха съвсем леко, нежно, въздушно. Ерик спря за миг, после проникна по-навътре. Рианон продължаваше да се брани, опитваше се да се пребори с него и със себе си, но още докато го правеше, топлината му проникваше в плътта й… дълбоко и все по-дълбоко. Огънчетата, които лумваха тук и там в тялото й, пламнаха сега с плашеща сила. Без да съзнава какво прави, тя се задвижи ритмично под него. Не разбра кога бе престанала да се съпротивлява. Вече не искаше да избяга, искаше само да открие докъде ще стигне този изпепеляващ огън. Бавно, вибриращо треперене изпълни утробата й, желанието стана почти непоносимо. Сладост се разля по вените й, надигна се към сърцето и запулсира с бесен ритъм в слабините й. И тогава светът експлодира, заслепи я дъжд от звезди, вътрешностите й се разтопиха в екстаз, толкова вълнуващ, че изглеждаше недействителен. Никога не беше помисляла, че може да съществува такова завладяващо удоволствие. Неподвижна, останала без дъх, обградена от мрак след огнения дъжд, Рианон лежеше и усещаше как постепенно идва на себе си.

Ерик лежеше върху нея. Шепотът му проникна в замъгления й разум:

— Любовникът ви позна ли ви такава?

Очите й се отвориха. Вълнуващата, възбуждаща омая изчезна, пронизаха я гняв и възмущение. От гърлото й се изтръгна вик, тя се опита да го удари, но ръцете й паднаха безсилно върху раменете му, защото устните му отново завладяха огнено и страстно нейните. Тя усети милващата му ръка върху бедрото си и след миг гоящият, буйно пулсиращ член проникна устремно в утробата й.

Пронизана от остра божа, Рианон изпищя, но писъкът й заглъхна в целувката му. Ерик застина неподвижен, за да може тялото й да привикне с натрапника. Ридания се надигнаха в гърдите й и тя се заизвива под него, ноктите й се впиха в гърба му.

Той зашепна нещо в ухото й, но Рианон не разбра нито дума. След малко започна да се движи. Тя беше убедена, че няма да преживее тласъците му, че ще бъде разкъсана и кръвта й ще изтече. Ала за нейна изненада болката отшумя бързо. И когато се скри някъде много далеч, дълбоките, парещи и толкова чувствени тласъци отново запалиха в утробата й десетки пламъчета. Пламъчета, които се разпространяваха бързо, които танцуваха във вътрешността й и караха кръвта й да кипи. Смаяна, Рианон разбра, че екстазът се връща, този път още по-огромен, плашещ и прекрасен едновременно. Главата й забуча, пръстите й се впиваха все по-дълбоко в гърба му. Тласъците я подлудяваха. Мускулите му се опъваха под докосването й и веднага се отпускаха, по телата им заблестяха капчици пот. Земята се разлюля под нея и отново и отново членът му проникваше меко и все пак с огромна сила в най-интимната й същност, завладяваше я цялата.

Ерик отметна глава назад и от гърлото му се изтръгна дълбок, дрезгав вик. Жилите на тила му се опънаха, раменните мускули се издуха и вкоравиха. Рианон усети как семенната течност се излива в утробата й и дълбоко в нея се надигна ликуващ вик. Ярко слънчево кълбо избухна пред очите й и веднага премина в мрак. Ей сега щеше да падна в безсъзнание… Всъщност, може би вече беше умряла…