Хедър Греъм - Робинята на викинга

От гърлото й се изтръгна ядна ругатня. Побесняла от гняв и отвращение, тя започна да се мята под него, но единственият резултат беше, че го усети още по-силно и интензивно. Усети члена му между бедрата си, усети дяволската горещина и дивото му пулсиране и сякаш полетя към бездънна пропаст…

— Рианон… — Отново името й, повече прошепнато, отколкото изговорено на глас. Ерик плъзна палец по връхчето на едната й гърда, после я захлупи с шепата си и започна да я милва. Пръстите му се плъзнаха в долчинката между двете гърди и Рианон се почувства така, сякаш някой галеше кожата й с току-що наострен нож.

— Значи аз съм викинг, звяр. Аз съм онова, което очаквахте, което си представяхте. Но има и нещо повече. То е свързано с красотата ви, лейди, с невероятната ви красота. Исках да бъда мил и нежен — наистина исках. Смятах да отмина с мълчание смъртоносните стрели, които изпратихте към мен. Исках да забравя, че нарочно потърсихте прегръдката — и не само нея — на друг мъж, макар че бяхте сгодена за мен. Исках да ви оставя на мира, докато мине битката при Рочестър. Но вашата замайваща красота надви волята ми. И сега се опитвам да се преборя със себе си. Тези ваши очи! Сега са като сребърните звезди на нощта, а в следващия миг ще станат като метличините по полята. Могат да изразяват и обич, и гняв, блестят като на дива котка, стават топли, когато се смеете, после пък са хитри и заклинателни, а накрая се превръщат в самата невинност. Ами косата ви! Червена като огъня, златна като слънцето. А гърдите, които милвам! Розови и пълни, твърди и прекрасни. Наричате ме викинг, варварин. Да аз съм див и брутален. И горя от желание, лейди! Бих дал живота си, за да проникна в утробата ви, да ви притежавам цялата и завинаги…

Гласът му звучеше хипнотизиращо, тялото беше твърдо като стомана, в очите пламтеше син огън. Гласът му проникна дълбоко в нея и тя простена и потръпна по начин, който не остана скрит за внимателния му поглед. Лицето му беше съвсем близо. Красиво изсечените му черти бяха тъмни и сериозни, устните бяха опънати в тънка линия.

Как й се искаше да превъзмогне страха си! Беше тръгнала като безумна срещу него, защото не разбираше с какво се е захванала. Ужаси се от чувството, което предизвикваха ръцете му по тялото й, стресна се от топлината и внезапно пламналото в слабините й желание. Не можеше да понесе парещото, мощно пулсиране на огромния му член, не можеше да търпи нито миг повече допира на коравото му тяло, притиснато до нейното. Но какво да прави?

— Хайде, започвайте! — изкрещя бясно. — Бийте ме, насилете ме, правете, каквото си щете! Но най-после го направете!

В стаята се възцари смъртна тишина. След малко Ерик се надигна и продължи да милва гърдите й с пръсти и длани, да ги гали по такъв неочаквано нежен начин, че отново й се дощя да изкрещи — този път от внезапно нахлулото удоволствие, което я унизи повече и от най-страшната болка.

— Не — произнесе твърдо Ерик и седна на петите си. Продължаваше да я гледа, но в очите му не можеше да се прочете нищо.

— Какво? — прошепна недоумяващо Рианон.

— О, Рианон! Нямам намерение да ви бия, нито да ви изнасиля, не разбирате ли! Вие сте олицетворение на изкушението, мадам, и мога да ви уверя, че тази нощ събудихте в сърцата на мъжете доста лоши мисли. Говоря не само за саксонците, а и за викингите и ирландците. Но ви казвам истината, като твърдя, че полагам огромни усилия да се овладея, за да не упражня насилие спрямо вас, и то не е само защото съм варварин.

Е, поне се опитваше. От гърлото му се изтръгна ядна ругатня, той скочи и се заразхожда нервно в просторната спалня. Само до преди миг беше твърдо решен да й отмъсти за всичко, което му беше причинила, като я подиграе и унижи, а после се отвърне хладно от нея и я остави сама през първата брачна нощ.

Оказа се, че не е толкова просто. Тя беше негова жена и бе разпалила в тялото му адски огън. Имаше всички права върху нея, а такава жена заслужаваше да бъде изнасилена от най-бруталния берзекер, пристигал някога в тази страна.

Не биваше да има милост към жена, която се биеше като мъж, а женските й прелести я правеха още по-опасна. Не можеше да й позволи да се усъмни дори за миг в гнева му или в стоманенотвърдата му воля.

Нима можеше да забрави мига, когато беше започнала да се разсъблича за любовника си? Може би кралските хора бяха издали идването си, преди влюбените да са успели да стигнат до края. Но той ги видя, видя очите й, които святкаха като най-ярките нощни звезди, видя изписаната на лицето й нежност.