Хедър Греъм - Робинята на викинга

Тогава Ерик направи първата крачка към нея и тя видя, че усмивката му е мрачна и челюстта със здраво стиснати зъби образува студена, вцепенена линия.

От гърлото й се изтръгна въздишка. В кръвта й не остана и следа от сладката омая. Обзе я див страх. Късно осъзна, че е отишла твърде далеч. Беше се била срещу него, бе го ранила, а после го измами и направи всичко възможно да настрои сънародниците си срещу него. Да, наистина бе отишла твърде далеч.

Проклетата ми смелост, каза си ядно тя. Проклети да бъдат гордостта и честта и дори Есекс!

Той направи още една крачка към нея, тя изпищя и се хвърли напред, за да се мушне покрай него и да потърси убежище в нощния мрак. Но не успя да избяга. Пръстите му уловиха развяващата се коса и той я дръпна към себе си като кукла на конец. Сблъсъкът с тялото му беше като удар в корпус от жива стомана. Горещият му дъх опари тила й.

— О, лейди! Наистина ли смятате, че тази нощ ще ми се изплъзнете? Толкова дълго чаках, за да получа жадуваната отплата! — Ръката му се уви около талията й и без усилия я вдигна във въздуха. Очите му се впиха в нейните като ледени острия.

И я хвърли като чувал върху белия лен на сватбеното ложе.

Стресната до смърт, Рианон се опита да поеме въздух, но не посмя да помръдне. Ерик се усмихваше, но очите му бяха присвити и тя разбра, че в този миг си припомня едно по едно позорните й дела. Треперейки от отвращение, тя проследи целенасочените му движения, докато той се съблече изцяло и застана пред нея, без да я изпуска от очи. Чорапите, туниката, тънката ленена риза — всичко беше нахвърляно върху леглото до нея. Тя все още не смееше да се раздвижи. Не смееше дори да диша.

Пламъците осветяваха могъщите мускули на гърдите му и танцуваха по къдравите златни косъмчета. Рианон се опита да гледа само в лицето му, но собствените й очи не искаха да се подчиняват и непрестанно се местеха по тялото му. По гърба й пробягаха тръпки. Възбуждащите златни кичурчета на гърдите му се стесняваха в тънка ивица към талията и отново се разрастваха буйно по-надолу. Образуваше се нещо като гнездо за могъщия отличителен знак на пола му. Рианон устреми поглед към гордо изправената му мъжественост и гърлото й пресъхна. Кръвта пулсираше в тялото й. В главата й цареше пълен хаос. Искаше да вика, да се брани, да се разтвори във въздуха. Обзета от дива паника, направи отчаян опит да прикове поглед в очите му — и се ужаси от безмилостната подигравка и непоколебимата гордост, която светеше в тях. Този мъж излъчваше странна, дива хубост; тя беше в наклона на главата му и дори в присмехулно святкащите очи. Беше в гъвкавата, първична елегантност на внезапното движение, когато пристъпи към леглото.

— Обещавам ви, че ще запомните тази нощ завинаги!

— Не! — изплака тя и бързо се изправи на колене, сигурна, че викингът е измислил някакъв ужасен начин, за да й причини болка. Не можеше да остане бездейна, изложена на бруталността му, да чака безпомощно на какви мъчения ще я подложи.

Опита се да скочи от леглото, но още преди да се е надигнала, Ерик беше сграбчил раменете й. Натисна я обратно върху меките чаршафи и спокойно се намести върху нея, грамаден и безмилостен. Възседна я, стисна я здраво между коленете си и улови китките й. Без да каже нито дума, Рианон започна да се отбранява, но не постигна нищо, защото мъжът над нея беше много силен. После усети дръзката му, груба милувка… също както усещаше очите му като забити в сърцето й ками. И душата, и тялото й бяха негови пленници.

— Какво да направя първо? — попита подигравателно мъжът. — Да ви изнасиля ли или да ви напердаша?

— Пуснете ме да си ида.

Тя успя да освободи ръцете си, но Ерик веднага ги улови, притисна ги от двете страни на лицето й и се отпусна върху нея. Дъхът му стопли устните й и проникна между тях. Рианон бе обгърната от аромата на мъжкото тяло, странно чист и опияняващ, но не по-малко плашещ от докосването му. Той беше толкова близо до нея, че брадата му милваше кожата й. Нощницата не представляваше никаква преграда.

— Ах, лейди! — прошепна в ухото й Ерик. — Имаше време, когато бях твърдо решен да се въздържам. И то само за да ви докажа, че съм продукт на един закон, много по-стар от английските канони. Бях решил да се проявя като възпитан и деликатен съпруг, мадам, и да ви покажа всички най-добри страни на мъжкия пол.

Рианон не разбираше накъде бият тези закачки, но дълбокият тон на гласа му беше всичко друго, само не и нежен.