Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Нима ще убиете едно невинно дете?

— Казах ви само как постъпват северняците в такъв случай, скъпа. Надявам се да се възползвате от тези сведения при следващото си приказно представление.

— Но… — Тя се раздвижи неспокойно и впи очи в неговите. Огънят зад гърба й гореше буйно, коленете й омекнаха и тя усети отново горещината на мъжественото му тяло. Искаше да го удари, да го нарани. Но се страхуваше, че ако го докосне, огънят ще я сграбчи, а това чувство беше неразбираемо и опасно. Нямаше друг мъж, когото да мрази така силно, и в същото време той оказваше невероятно въздействие върху сетивата й. Сърцето й биеше като лудо, не можеше да си поеме дъх. Боеше се от гнева му и го мразеше от дълбините на сърцето си. Но от нищо друго не се боеше така, както от предстоящата нощ.

— Ще ви мразя до края на дните си — изсъска ядно тя.

Мъжът се усмихна и сковано се поклони.

— Имате моето позволение, лейди, чак до чертозите на Валхала. Но това няма да ми попречи да се оженя за вас… нито ще ви помогне да избегнете брачното легло тази нощ.

И той се обърна да си върви.

— Почакайте! — извика след него Рианон и отчаяно затърси правилните думи. Ерик се обърна и я погледна въпросително. — Наистина ли… наистина ли бихте изоставили сина си на снега и студа? Та вие никога няма да знаете! — изплака тя. — Ако… ако вие…

— Ако тази нощ спя с вас, искате да кажете? — осведоми се хладно той. — Изглежда, думите ви създават много повече трудности, лейди, отколкото интимните действия. Това ли е, което искахте да кажете?

— Да! — изфуча разярено тя. — Ако тази нощ спите с мен, никога няма да узнаете чие дете нося в утробата си.

— Все пак аз съм и викинг — обясни любезно той. — Насилието, опозоряването и убийството са в кръвта ми. Не се бойте, лейди, всичко ще бъде както трябва. Вече взех решение и ще го изпълня.

— Но ако…

— Няма „ако“, милейди. Каквато и да е истината, аз ще я узная много скоро.

— Не! Почакайте, чуйте ме! Аз не съм годеница, която ви е по сърце. Имала съм не само Роуан, но и безброй други любовници! — Паниката й беше толкова голяма, че не съзнаваше какви глупости излизат от устата й.

Когато Ерик внезапно я привлече към себе си, от гърлото й се изтръгна уплашен писък. Той дръпна главата й назад и тя усети лудото биене на сърцето му.

— По-спокойно, лейди, по-спокойно. Това е нашата сватбена нощ. И не смейте да кажете „не“ в църквата и да посрамите още веднъж всички ни! Най-сериозно ви заявявам, че търпението ми е на изчерпване. Ако наистина искате да узнаете как си отмъщават викингите, трябва да направите още само една крачка!

Рианон престана да диша. Стомахът й се присвиваше от нервни тръпки. Внезапно осъзна, че съдбата й, животът й, цялото й съществувание е в ръцете му, че до края на дните си ще принадлежи на този безсъвестен златен великан.

— Моля ви! — проплака отчаяно тя. — Защо не размислите! Не правете това! Годините, които ни предстоят…

— Вярно е, лейди, предстоят ни още много години съвместен живот. И те започват тази нощ!

Той я пусна небрежно, обърна се и се отдалечи. Саксонските слугини, които страхливо чакаха наблизо, пристъпиха към булката, за да я отведат в женските покои.

Докато я къпеха и обличаха, имаше мигове, в които много й се искаше да падне на колене, да заудря с юмруци по гърдите си и да си оскубе косата. Представи си една такава сцена и си каза, че викингът въпреки всичко няма да допусне церемонията да пропадне.

Алсвита четкаше косата й, докато останалите жени подреждаха диплите на роклята. За да я успокои, кралицата й донесе кана вино и Рианон установи много скоро, че са сложили нещо в питието й. В състоянието, в което беше изпаднала, дори се зарадва на упойката, защото поне престана да трепери и в тялото й се разля някакво странно спокойствие. Все още мечтаеше за бягство, но външно приемаше участта си със завидно равнодушие. Така щеше да спечели няколко часа мир.

Да влезе в църквата и да каже „не“. Можеше да изчака, докато я отведат пред олтара — и да откаже да го вземе за съпруг.

И въпреки това Ерик щеше да доведе церемонията докрай, Рианон беше сигурна в това. А присъстващите просто нямаше да обърнат внимание на отказа й. Повечето женитби ставаха по този начин, защо нейната трябваше да прави изключение? Знаеше, че не може да очаква съчувствие от никого, даже от Алсвита, защото кралицата произхождаше от кралския дом на Мерсия и женитбата й с Алфред беше сключена също по политически причини. Вярно е, че в течение на годините между двамата беше възникнала истинска любов, но това беше само щастлива случайност. Рианон знаеше, че двамата бяха преживели трудни времена, че кралицата дълго време бе смятала съпруга си по-скоро за самомнителен, отколкото за добър или набожен, а веднъж дори го бе проклела от дън душа за коравосърдечието му.