Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Моля… — пошушна безсилно тя.

— Без моля.

— Какво ще стане, ако…

— Вие сте лъжкиня, Рианон — прошепна меко Ерик, но не престана да я гали. Тази жена го подлудяваше, тя съчетаваше в себе си мечтата за небесния рай и дяволското удоволствие.

— Но…

Мъжът се усмихна лениво и подигравателно.

— Престанете да се съпротивлявате. Не съм монах и няма да живея във въздържание. А вие не сте сладката и нежна невеста, която не разбира нищо. Скоро ще узнаем истината за срещата ви с Роуан. Няма от какво да се плашите. Макар че ме нарекохте варварин, аз не съм в състояние да сторя зло на едно невинно дете. Ако наистина носите плода на друг мъж, детето ще бъде предадено на църквата. Никога не бих убил дете, лейди, дори и да е вашето.

— Аз… не ви вярвам. — Рианон облиза устни и не продължи. Възраженията й бяха безсмислени. Викингът скоро щеше да открие, че срещата й с Роуан е била напълно невинна.

Беше уплашена до дън душа от факта, че миговете, прекарани с Роуан, никога не бяха събуждали в душата й чувствата, които я изпълваха в момента. Обичаше Роуан, но целувките и допирът на ръцете му до тялото й никога не бяха разгаряли в утробата и онзи странен, възбуждащ огън, който беше разпалил омразният викинг.

Ерик се усмихна и този път усмивката му беше много по-различна: момчешка, изпълнена с копнеж, замислена.

— Имам девет братя и сестри и всички са живи, лейди. Шестима братя и три сестри. Мама изгуби само едно дете, но тъгува за него дълго и искрено. Може би съм варварин, но от най-ранно детство са ми втълпили, че животът е нещо свято, особено животът на едно дете. Истината е, че днес смятах да ви оставя да спите спокойно. Вярно, исках да ви накажа, но имах намерение да ви оставя недокосната, докато мине битката, докато разбера със сигурност, че съм спечелил дадената ми от Алфред земя. Не вярвам, че сте стигнали до края с любовника си, но тъй като се възползвахте от връзката си с него, за да ме отблъснете, смятам да ви науча да приемате последствията от думите и делата си.

— Какво съм направила? — изплака отчаяно Рианон. Светлината на свещите танцуваше по лицето му; обграден от този неземен ореол, той изглеждаше колкото плашещ, толкова и възбуждащ. Да приеме… това? Не можеше да приеме един чужденец, не можеше да го изтърпи толкова близо до себе си. Този викинг със златна коса и брада, с властни северни очи и стоманено тяло. Той говореше спокойно, изглежда, не бързаше за никъде, но тя усещаше огъня в тялото му, твърдия му член върху бедрото си, прескачащите помежду им искри на напрежение. Отново я обзе панически страх, когато откри, че е притихнала под милувките му. Опита се да издърпа поне едната си ръка изпод неговата, но разбра, че е безсмислено. Мускулите му бяха по-твърди от метал.

Ерик сграбчи китките й и ги изви над главата й с присмехулно лице. После огледа внимателно съвършеното й тяло.

— Не забравяйте, че безсъвестните ви закачки тази вечер можеха да струват живота на много достойни мъже, лейди. Съюзите лесно се развалят. Дойдох в Англия, за да се бия за Алфред, защото вярвам в делото му и го смятам за велик крал, равен по ум и доблест на дядо ми Ейд Финлейт. Той е мъдър, набожен и воюва смело. Дойдох, за да намеря своето парче земя, да потърся свой замък и свой град, и няма да допусна вие — или който и да било друг — да разруши мечтата ми.

Той млъкна и сведе глава и макар че Рианон светкавично се извърна, устата му заключи нейната в жадна целувка. Езикът му раздели устните и проникна дълбоко в устата й. Той я насилваше с езика си, милваше я и пак я насилваше. Рианон имаше чувството, че устните й се разтапят под неговите. Искаше да се отдръпне, но не можеше, а целувката беше толкова чувствена и настойчива, че не й остана нищо друго, освен да й отговори. Ерик се откъсна за миг от нея, после отново завладя устните й и започна да я целува като умиращ от жажда, докато устата й се поду и тя едва не загуби свяст.

Когато най-после я освободи, той целуна бузата й и слезе към ухото и шията. Горещият му дъх беше не по-малко омайващ от милувката на устните. Рианон навлажни уста с език и понечи да протестира, но не й беше останал дъх дори за една дума. Ерик освободи китките й, но преплете пръсти в нейните и легна с цялата си дължина върху нея. Тя усети коравата милувка на члена му върху бедрата си и се стресна от силата, с която бедрата му разтвориха краката й и се наместиха удобно между тях. Пулсиращата му мъжественост беше съвсем близо до нея и от гърлото й се изтръгна вик на отчаяние. Устата му отново покри нейната и заглуши плахия протест. След малко устните му отново тръгнаха на път. Плъзнаха се бавно и чувствено по шията й и спряха точно на мястото, където пулсираше вратната вена. Езикът му заблиза нежната кожа и се устреми надолу. Бавно, много бавно устните му се сключиха около връхчето на гърдата и Рианон смаяно извика. Никога не беше усещала тази пареща наслада. Ерик все още се владееше. Езикът му закръжи около розовото зърно, зъбите го захапаха внимателно, после устните тръгнаха към другата гърда. Рианон издаваше гърлени животински звуци, главата й се мяташе като безумна по възглавниците. Бедрата й се извиваха срещу неговите, пръстите им все още бяха сплетени; тялото му завладя нейното без остатък.