Хедър Греъм - Робинята на викинга

Можеше да го грабне и да прониже сърцето на натрапника. Така той никога вече нямаше да я наранява и унижава. Никога вече нямаше да бъде негова жена…

Не… Тя се усмихна съжалително, разгневена на самата себе си, защото знаеше, че не може да направи това. Не можеше да вдигне оръжие срещу един спящ човек, все едно колко го мразеше.

— Кучка! — процеди през стиснати зъби викингът и само треперенето на гласа му издаваше обзелия го бесен гняв. Рианон не бе чула движението му, не бе усетила дори дъха му! Но той вече бе скочил от леглото, застана пред нея и я притисна до гърдите си. Беше побеснял от гняв, а тя изплака от страх, защото крехките й кости ей сега щяха да се строшат в силната му прегръдка.

— Наистина искате да ме убиете! Стрелите ви не улучиха целта, затова решихте да ме разпорите, както си спях! Та аз съм ваш съпруг!

— Против волята ми! — изкрещя тя, за да се защити. Не можеше да му признае, че не е била в състояние да извърши това предателско дело. Трепереше с цялото си тяло, но въпреки това успя да го погледне с обидено достойнство.

Ерик я стисна още по-силно и тя усети пулсиращото му голо тяло. Хвърли я отново на леглото, но този път не й обърна гръб. Ръката му се уви около талията й и я придърпа съвсем близо до него. Толкова близо, че гърдите и хълбоците му се опряха в гърба й и той можеше да усеща и най-малкото й движение.

А тя усещаше с всяка фибра на кожата си могъщото мъжко тяло. Топло, силно, живо…

— Спете най-после! — нареди строго Ерик. — Ако още веднъж се раздвижите, ви обещавам още тази нощ да ви науча на послушание с двайсет удара с камшик. А по-късно ще ви покажа, че мога да бъда и истински варварин — жесток и безмилостен.

В очите й се появиха сълзи, но тя не се помръдна. Не смееше дори да диша, толкова мразеше интимния допир на телата им.

Рианон не затвори очи. Прекара следващите часове будна и нащрек. Не се обърна, не се раздвижи, не помръдна дори пръст — не смееше даже да примигне. Когато очите й най-после се затвориха и заспа, изобщо не осъзна, че се е сгушила плътно до топлото му тяло.

Не разбра и че Ерик лежа буден много по-дълго от нея.

Той бе излъгал не само нея, но и себе си.

Тази жена беше прекрасна. Кожата й беше нежна като листенцата на роза. Гърдите й се надигаха и спускаха, твърди и разкошни, увенчани с възбуждащи розови връхчета, които веднага се втвърдяваха под милувката му. Гърбът й беше силен и гъвкав, хълбоците изкусително закръглени, а талията й можеше да се обхване с една ръка. Ерик все още кипеше от гняв. Въпреки яростта, която изпълваше сърцето му, бе проявил деликатност и внимание. Бе разпалил огъня в очите и тялото й и много добре знаеше, че първото любене й е доставило истинско удоволствие. И въпреки това тя се държеше, като че я беше набил. Продължаваше да се бори с него.

И още обичаше другия мъж.

Животът се състои от факти, каза си той, и те често са жестоки. Един ден тя щеше да го приеме. Беше негова жена, докато смъртта ги раздели.

В сърцето му бушуваше и друг гняв. За да я засрами, бе избрал подигравателен тон, но беше казал истината. Те бяха врагове, ожесточени врагове, тя щеше да се бори с него и при всеки удобен случай да му показва отвращението си. Това беше факт, който не можеше да се отрече, и в него имаше ирония, защото в мига на екстаза той си бе припомнил и другата страна на любовта, нежностите и веселия смях.

В тази нова страст нямаше нежност. Имаше само толкова силно желание, че трябваше да се пребори с дивия звяр във вътрешността си, с вълка, който виеше от желание за тази жена. Не искаше нежност, искаше да я вземе, а после да я отблъсне и да запази в спомена си истинската любов и образа на Йемения.

Ерик стисна здраво зъби. Тя не искаше да признае ирландската му кръв. Виждаше само дивака. Тогава да върви по дяволите, изруга ядно той. Щеше да загаси огъня в тялото си и да бъде само онова, което тя виждаше в него.

Той затвори очи. Усети меката пълнота на гърдите й и тялото му пламна като в треска. Стисна ръце в юмруци. Беше й заповядал да заспи, но той не можеше.

Устните му започнаха да я милват. Ръцете му се плъзнаха към гърдите й. Знаеше, че ще носи образа й в сърцето си, че той ще го придружава дори в огъня на битката и ще подслажда самотните му нощи. Притисна устни до кожата й и усети сладката сол на първото им сливане. Рианон се раздвижи насън. Тялото й инстинктивно се нагоди към неговото.

Ерик завладя устните й и намести краката си между бедрата й. Когато проникна устремно в утробата й, тя уплашено отвори очи. Но вече беше късно да протестира. От гърлото й се изтръгна задавен вик, ръцете й заблъскаха гърдите му, но само след миг пръстите й се сключиха около раменете му, ноктите й се забиха в твърдите мускули.