Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Спокойно, мила, не се притеснявай за нищо. Той ни обеща мир, значи ни очакват само светли дни.

През останалата част на пътуването двамата почти не разговаряха. Когато най-после пристигнаха в къщи, Рианон спеше дълбок сън. Беше толкова изтощена, че не се събуди дори когато Ерик я отнесе в спалнята. На следващата сутрин Адела я вдигна от леглото с весели викове, че банята отдавна е готова.

Рианон се окъпа с огромно удоволствие и тъкмо когато излезе от ваната и започна да се изсушава с голямата ленена кърпа, в спалнята влезе Ерик. Той също беше измил кръвта и калта от себе си и изглеждаше величествен и красив както винаги.

Без да каже дума, той пристъпи към нея и я прегърна. Рианон се притисна до гърдите му и се наслади на силата на ръцете му, които с лекота я носеха към леглото. Целуна го с бурна страст, но когато той издърпа кърпата от ръцете й и намери с устни връхчето на гърдата й, притисна здраво златната му глава и се възпротиви:

— Не бива така, Ерик! Имаме толкова работа!

— И каква е тя? — полюбопитства той.

— Гарт, милорд, нашият Гарт. Сигурна съм, че скоро ще ме потърси.

— Да, скоро… — промърмори унесено Ерик. — Но Дария е постоянно при него и съм сигурен, че му е дала да пие козе мляко. Ще ти го донесе по-късно.

Рианон продължаваше да клати глава.

— Ерик, не прави това! — пошепна задавено тя и по ресниците й надвиснаха сълзи. — Нима не помисли за Мергуин? Трябва да повикаме свещениците да четат молитви, да дадем разпореждания за…

— А, да. — Ерик се претърколи настрана. — Мергуин. — В сините му очи святкаха весели огънчета. — Той няма нужда от твоите разпореждания.

— Но…

— Мергуин е жив. Чувства се много добре и в момента си почива долу в залата. Единствената му грижа е, че не е предсказал точно датата на смъртта си. Настоява да изпратя вест на мама и татко да дойдат веднага в Англия, защото кракът му никога вече нямало да стъпи на ирландска земя. Единствените приготовления, които трябва да извършим, са за посрещането на Господаря на вълците и неговата очарователна съпруга. Чакам ги всеки ден. Но не сега, любов моя, не в този момент.

— Той… Мергуин е останал жив? — прошепна смаяно Рианон.

Ерик кимна и усмивката му стана още по-широка, когато пръстите му се плъзнаха по голия й корем. Гласът му прозвуча нежно:

— Не те лъжа, скъпа, Мергуин наистина е жив. Той ме научи на много неща за живота, също както ти ме научи на най-важното за любовта. Миналата нощ за малко не сложи край на мечтите ни за мирно бъдеще. Целият ни досегашен живот беше придружен от бури. Непрекъснато бяхме разделени. Но това свърши и времето, което ни предстои, ще бъде мирно и спокойно. Това е нещо много скъпоценно, затова трябва да сме благодарни за всеки миг, през който сме заедно. Надявам се, че ще разполагаме с безброй такива мигове.

— Така да бъде, любов моя! — прошепна с обич Рианон, взе ръката му и целуна дланта му. Ерик се приведе и нежно помилва с устни лицето й.

— Преди много, много време, когато съм се родил, Мергуин предсказал, че ще стана съшият викинг и вълк като баща си. И предупредил Олаф, че ще мина през много бури и мъки, че ще обиколя целия свят с викингските кораби. Казал му също, че накрая ще се появи една лисица, която ще опитоми вълка. Тогава съм щял да загубя жаждата си за приключения и да намеря покой в прегръдките на моята дива и смела малка лисица.

Рианон кимна бавно, протегна ръце и обгърна врата му.

— Аз ли съм тази лисица, милорд?

— Ти си, любов моя. Няма друга като теб. Дебелоглава, избухлива, възхитителна и безкрайно смела. Точно спътницата, за която съм мечтал. Искам да си до мен през целия ми живот, мила, и дори след това.

— Тогава ела, мой викинге, мой вълко. Прошепни до устните ми най-съкровените си желания и аз ще се опитам да те опитомя, стига да мога.

— С цялото си сърце — съгласи се Ерик и смехът му прозвуча дрезгаво. Вдигна я върху себе си и се взря в сребърните дълбини на очите й. — Знаеш ли, мила, Мергуин ми предсказа още нещо.

— И какво е то? — попита несигурно Рианон.

— Каза ми, че ако преживеем и последното препятствие, ще стана баща на дъщеря, която ще се мери по красота с богините от небето — и разбира се, с майка си.

Рианон се засмя, но Ерик бързо покри устата й със своята и я принуди да замълчи. Тя се отпусна в прегръдката му и се отдаде изцяло на насладата от целувката. Желанието нахлу в тялото й като мощна вълна, безкрайно също както любовта й към златния викинг.

Много по-късно прошепна задъхано в ухото му: