Дария се запъти уверено към каменната стена и когато застана пред Алън, извика от изненада:
— О! Колко се радвам, че ви срещнах, драги сър! Бихте ли ми помогнали? Страх ме е, че съм се изгубила в тази гъста гора. — Тя продължи да говори оживено, но тъй като се отдалечаваше все повече от брат си, Ерик не чуваше нищо. Алън замръзна на мястото си. Очевидно възхитен, а може би дори хипнотизиран от красотата й. Без да престава да говори, Дария тръгна по другата страна на склона и примами Алън по-далеч от входа на пещерата.
— Сега! — прошепна Ерик. — Браво на Дария, успя да ни освободи входа! Йон, погрижи се онзи негодник да не стори нищо на сестра ми. Едуард, умолявам ви, потърсете детето ми!
Ерик се насочи към полянката пред пещерата, но в този миг Алън усети, че нещо не е наред, обърна се и изкрещя:
— Уилям! Уилям, имаме гости!
Ерик се изпъна като струна и се завтече с изваден меч през полянката. Алън го видя и очите му се разшириха от ужас. Сграбчи Дария и я сложи като щит пред себе си.
— Ще я убия, викинге! Кълна се, че ще я убия!
Дария го изрита с все сила между краката, той изрева от болка и я пусна. Обърна се и хукна като луд към входа на пещерата.
— Дария, дръж се по-далеч от пещерата! — проговори предупредително Ерик. Йон, който стоеше зад него, улови ръката на момичето и го повлече след себе си. Ерик и Едуард влязоха в пещерата.
Нещо се беше случило. Нещо, което я бе предпазило от най-страшното. Точно когато Уилям се бе навел над нея, точно когато тя изпищя ужасено, защото мършавите му пръсти се впиха в голата й плът, стана нещо, което я спаси от насилието. Светът все още се въртеше пред очите й и тя не можеше да разбере откъде е дошло щастливото избавление. Знаеше само, че Уилям се е отдръпнал от нея и се взира напрегнато в мрака.
Когато мъжът скочи и се втурна към изхода, Рианон се уви в остатъците от дрехите си и направи опит да се надигне, за да изтича при Гарт. Едва бе успяла да коленичи, когато видя, че Уилям я е изпреварил. Очите им се срещнаха точно когато той посегна към детето.
— Минете зад гърба ми, лейди, и останете там. Скоро ще имате възможност да поздравите мъжа си.
Алън се затича към тях с изваден меч.
— Той е! Викингът е тук!
— Престани да хленчиш, глупако! — скастри го сърдито Уилям. — Нека дойде, ние не се боим от него.
Само след миг на входа на пещерата се появи Ерик. Огромен и могъщ, стиснал в десницата си верния Венгеанс. Очите му осветиха мрака на пещерата като студен син огън.
— Ти си мъртвец, Уилям — проговори спокойно той.
— Недей така, викинге, вгледай се малко по-добре и ще разбереш, че си пропуснал най-важното. Детето ти е в ръцете ми и в гърлото му е опряна кама. Жена ти е зад мен. Ако не искаш да им се случи нещо неприятно, ще ме пуснеш да мина.
За огромна изненада на Рианон Ерик отстъпи настрана и потърка брадичката си, сякаш размишляваше над предложението.
— Дай ми само детето. Жената можеш да задържиш за себе си.
От гърлото на Рианон се изтръгна задавен писък, но никой от присъстващите не й обърна внимание.
— Наистина ли ще ми дадеш Рианон? В замяна на детето?
— Един мъж може да има много жени. Но не е много лесно да се сдобиеш със здрав и силен наследник. Дай ми детето.
Уилям все още се колебаеше. В този момент иззад дърветата изникна Дария. Стрелна се напред като светкавица, хвърли се към Уилям и изтръгна бебето от ръцете му. Смаян, че се е оставил да бъде излъган от едно девойче, мъжът отстъпи назад, издърпа Рианон пред себе си и опря ножа в гърлото й.
— Пусни ме да мина и не се опитвай да ми пречиш, защото ще я убия!
Ерик го пусна да мине, а Алън се отправи с бързи крачки към конете. Дария беше изчезнала с бебето. Краката на Рианон едва я носеха. Все пак тя изпитваше безкрайно облекчение при мисълта, че малкият й син е на сигурно място. Но Ерик не можеше да позволи на един предател да я отведе със себе си, в никакъв случай не можеше…
Прозрението я осени като светкавица.
— Викингско копеле! — изкрещя с пълно гърло тя. — Знам, че искаш да вземеш земята и детето ми и да се отървеш от мен! — Остана за миг неподвижна, после напрегна всичките си сили и се изтръгна от жестоката хватка.
— Милорд! — изпищя тя. — Свободна съм!
Но не беше. Нямаше как да мине покрай Уилям, можеше само да се скрие навътре в пещерата.
Чу острия звън на стомана и се обърна тъкмо навреме, за да види как Алън нападна съпруга й в гърба и се строполи с пронизано гърло. Уилям нададе див боен вик и подигравателно изрева:
Читать дальше