Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Май вълкът е свикнал други да се бият вместо него! Ела, милорд викинг, битката е само между нас двамата!

Той отстъпи крачка назад и Ерик го нападна с устрем. Мечът на англичанина се сблъска с Венгеанс и дрънченето отекна оглушително в затвореното пространство. Ерик размахваше неуморно меча и постепенно избутваше Уилям към вътрешността на пещерата. Само след минута го свали на земята. Уилям сграбчи шепа пръст и я метна в лицето му. Рианон изкрещя на мъжа си да се пази и Ерик се претърколи настрана тъкмо навреме, за да се спаси от смъртоносното острие на предателя. Рианон напредваше бавно към вътрешността на пещерата, докато усети студен полъх и установи, че са достигнали страничния изход, който излизаше на север. Притисна се до тесния отвор и се взря напрегнато в мрака, за да различи фигурите на борещите се. Чу силно издрънчаване, глух удар и внезапно се възцари застрашително мълчание.

Рианон стисна ръце в юмруци, прехапа устни и се вслуша. Примигна и напрегна до болка очите си. Най-после успя да различи проснатата на пода мъжка фигура. Уилям лежеше на земята, а Ерик се беше изправил пред него и бе опрял меч в гърлото му.

— Стани, Уилям. Няма да те убия тук. Трябва да отговаряш пред краля си.

— Не! — изкрещя Уилям. — Убий ме, викинге, не се бави!

Ерик отдръпна меча си.

— Стани! Само кралят има право да раздава правосъдие.

Уилям се надигна с треперещи крака. Полуизправен, се обърна и политна към страничния изход на пещерата. Видя застаналата до отвора Рианон и от гърлото му се изтръгна грозен, дрезгав смях. Хвърли се като безумен към нея и я сграбчи с две ръце.

Рианон изпищя, когато пръстите му се впиха болезнено в раменете й. Заблъска го отчаяно и успя да освободи ръцете си, но Уилям се вкопчи в крака й и я повлече към отвора. Обзе я страшно предчувствие. Той имаше намерение да я хвърли в пропастта!

— Рианон!

Тя се вкопчи с цялата сила на ръцете си в изсъхналите храсти, които растяха край тесния отвор. Уилям вече се плъзгаше надолу. Пръстите му стискаха с все сила глезена й и тежестта на тялото му я теглеше към бездната. Болката беше непоносима; Рианон нямаше да издържи дълго на напрежението в ръцете си; спускаше се надолу, бавно, безмилостно…

— Рианон! — Ерик отново изрева името й. След миг изникна над нея и я погледна с кристалносините си очи, в които се четеше категорична заповед. Ръцете му се сключиха около китките й и започнаха да я теглят нагоре. Рианон видя как се опънаха бронзовите му мускули, болките й се усилиха, от гърлото й се изтръгна писък.

— Трябва да издържиш! — заповяда тихо Ерик. — Трябва да издържиш, заповядвам ти! Подчинявай се, жено!

Пръстите й стиснаха с последни сили неговите и след миг проехтя пронизителен, ужасяващ писък. Уилям от Нортъмбриън се откъсна и полетя в пропастта, надолу и все по-надолу, към смъртта.

Рианон почувства как две силни ръце я вдигнаха във въздуха, усети полъха на хладната нощ и само след миг се озова в сигурната прегръдка на мъжа си.

Отпусна се в ръцете му и загуби съзнание. Ерик я уви грижливо в наметката си и бързо я изнесе от пещерата.

Рианон не си спомняше почти нищо от дългата езда към къщи. Гарт спеше спокойно в прегръдката на Дария, която оживено убеждаваше Йон от Уинчестър, че е самостоятелна жена, която държи съдбата си в свои ръце, и от нея има толкова, колкото от най-добрия мъж.

Рианон слушаше разговора им, а по едно време не се удържа и избухна в смях. Това беше, когато Ерик каза, че баща му ще приеме със задоволство всяко предложение за женитба, защото ще се радва да се отърве от най-малката си и най-твърдоглава дъщеря. Йон предупреди Дария да внимава — иначе още сега щял да я научи къде е мястото на една жена.

После Ерик препусна напред с белия жребец, за да поговори насаме с Рианон. Когато се отдалечиха достатъчно от другите, Рианон го изгледа дръзко и попита:

— Значи е много просто да се сдобиете с жена, милорд?

Ерик потръпна и я притисна още по-здраво в обятията си.

— О, мила моя, аз не казах нищо за жена като теб. Жени със смелост, огън и красота като твоите са редки. А тази, която държа в прегръдките си, е единствената. Тя е моят живот.

Рианон потрепери от радост и го погледна в очите.

— Мергуин каза, че ще има мир, когато преживеем бурята. Господи, Ерик! Мергуин даде живота си, за да ме спаси.

— Видях го — рече тихо Ерик. — Отнесоха го у дома.

— Каза ми, че никога вече няма да види Ирландия — пошепна Рианон и очите й се напълниха със сълзи.